Илиада [bg]

Той му извика високо и думи крилати му каза:
„Тежко ми, сине на храбрия в битки Тидей конеборец! [370]
Днеска защо ти трепериш, защо и полето оглеждаш?
Нямаше навик Тидей да се плаши и тъй да трепери,
ала се биеше той с враговете пред свойте другари.
Тъй ни разправяха тези, които го виждали в битки.
Аз го не помня, но казват, че другите той надминавал. [375]
Някога сам бил пристигнал в Микена приятел-изгнаник
с вожд Полиника божествен, събирайки смели войници.
Готвели поход тогава към святата крепост на Тива,
молейки много да вземат съюзници славни в Микена.
Искали вече микенци да сторят, каквото ги молят, [380]
ала Кронид ги въздържал, показвайки лоши поличби.
Щом от Микена излезли и пътя далечен поели,
стигнали чак до Азоп, с брегове във трева и тръстика,
там пък отново ахейци изпратили с вести Тидея.
Тръгнал веднага и срещнал не малко потомци на Кадъм,42 [385]
сбрани на пир във двореца на силния цар Етеокъл.
Опитен в бой с колесници, Тидей не изпаднал в уплаха,
бидейки вече самичък сред много потомци на Кадъм.
Викал ги на състезание, лесно ги всички надвивал.
Толкова явно навред му помагала мъдра Атина. [390]
Гневни били на Тидея тиванци, гонци на конете.
Хитра засада скроили, когато се връщал обратно.
Турили там петдесет най-отбрани младежи с водачи:
Меон, потомък на Хемон, подобен на бог олимпийски,
и Полифонт Автофонов, прославен във лютите битки. [395]
Ала Тидей им приготвил позорна, нечувана гибел:
всички избил, а един само пуснал дома да се върне,
Меона волен отпратил, покорен на божи поличби.
Ето такъв бил Тидей етолиец! Но син е отгледал
в битки по-долен от него, а само на думи по-храбър.“ [400]
Тъй рече. Смелият цар Диомед не промълви му нищо,
много засрамен от силния укор на царя почитан.
Стенел, потомък на вожд Капанея, така му отвърна:
„Сине Атреев, лъжи не разправяй! Ти знаеш безспорно —
с право се смятаме ний от бащите си много по-храбри: [405]
ние превзехме сами седмовратата крепост на Тива,
водейки малка войска пред стените, добре укрепени,
вярвайки в божи поличби и във помощта на Кронида.
Паднаха наште бащи поради дързостта си безумна.
Двамата тях не поставяй наравно със нашата слава!“ [410]
А Диомед гръмогласен със гняв го погледна и каза:
„Драги ми Стенел, мълчи и послушай ти моите думи!
Няма сега да упреквам Атрида, водач на войските,
тъй като той насърчава ахейците да се сражават.
Слава голяма ще има за него, когато ахейци [415]
в битка погубят троянци и вземат свещената Троя.
Паднат ли в боя ахейците, мъка голяма ще има.
Двамата нека си спомним за нашата войнствена храброст!“
Каза и от колесницата скочи в прахта със доспехи.
Страшно издрънка медта на гърдите на цар Диомеда: [420]
ужас до смърт би обхванал дори и най-смелия воин.
Както вълните, когато се удрят в брега на морето
пенести и неуморни, които Зефирът надига,
първо в морето нарастват и стават големи, опасни,
после, разбити в брега, зашумяват страхотно и вдигат [425]
гребени много високи, изхвърляйки пяна солена,
тъй непрестанно прииждаха бойни данайски фаланги.
Всеки един пълководец командваше свойте войници,
всички останали крачеха тихо, дълбоко смълчани,
би си помислил, че тази войска да говори не може; [430]
те се бояха от свойте водачи; доспехите пъстри
ярко блестяха, когато вървяха, строени в редици.
Както овце многобройни на твърде заможен стопанин
чакат да им издоят във кошарата бялото мляко,
блеят безспирно, дочувайки своите агънца малки, [435]
тъй се разнасяше бойният вик на троянци из стана.
Ала не беше викът им еднакъв, речта бе различна:
смесени разни езици на много събрани народи.
Арес подбуди троянци, данайци — Атина Палада,
Ужас и Страх, и в гнева ненаситница разпра — Ерида, [440]
родна сестра и другарка на Арес, погубващ мъжете;
малка отпърво тя тръгва, но скоро издига в небето
свойта глава, а нозете си здраво опира в земята.
Слезе тогава сред двете войски и еднаква свирепост
тя им внуши, умножавайки стона на всички войници. [445]
Щом като двете войски се събраха на бойното място,
смесиха кожени щитове, копия остри и ярост
на меднобронни войници; а техните щитове кръгли
плътно се сблъскаха: шум и безредие мигом настана.
Там едновременно екнаха вопли на смъртно ранени [450]
с радостен вик за победа: във кръв се окъпа земята.
Както две бурно течащи реки от планински чукари
сливат водите си силно пенливи посред долината
в грозни въртопи, понеже избликват от извори буйни,

42

Потомци на Кадъм или кадмейци били наричани жителите на гр. Тива.