Илиада [bg]

с меча си остър веднага отсече ръката му тежка.
Цялата в кърви облята, десницата падна в полето.
Алена смърт и всесилна съдба му затвори очите.
Тъй се измъчваха дълго водачите в лютата битка.
Трудно човек би узнал Диомед със кои се сражава: [85]
битка с троянци ли води или със самите ахейци.
Той по полето се носеше както река пълноводна,
дето могъщо и буйно събаря преградите здрави.
Нито я бентове спират във нейния яростен устрем,
нито огради в нивята цветущи назад я задържат, [90]
щом е веднъж придошла от проливния дъжд на Кронида.
Колко прекрасни дела на човека изчезват под нея!
Тъй и троянски редици погинаха от Диомеда:
не устояха пред него, макар и да бяха тъй много.
Пандар, блестящият син Ликаонов, когато го зърна [95]
как из полето пред себе си гони редиците гъсти,
тутакси той си насочи извития лък в Диомеда.
Както нападаше, в миг го умери във дясното рамо,
в медната броня: стрелата опасна през нея премина;
плешката мощна прониза, а бронята с кръв се опръска. [100]
Светлият син Ликаонов тогава високо извика:
„Смело нападайте, храбри троянци, гонци на конете!
Вече ранен е най-знатен ахеец и аз се надявам:
той ще се бори не дълго с мойта стрела смъртоносна,
щом Аполон ме изпрати да дойда от Ликия тука.“ [105]
Тъй се похвали, но с тая стрела не уби Диомеда,
който отстъпи към свойте коне с колесницата крепка,
спря се и тъй заговори на Стенел, сина Капанеев:
„Стенеле мили, скочи напусни колесницата бойна,
за да извадиш стрелата жестока от моето рамо.“ [110]
От колесницата Стенел се смъкна в прахта на земята,
спря се до него, стрелата измъкна от дясното рамо.
Бликна веднага червената кръв изпод яката броня.
А Диомед гръмогласен тогава така се помоли:
„Чуй ме ти, дъще всесилна на егидодържеца Зевса! [115]
Ако на мене и татко ми нявга помощница беше
в лютите битки, сега ми помагай отново, Атино!
Дай да настигна със копие и да убия героя,
който ме първи улучи и много се хвали, че няма
дълго да гледам лъчистия блясък на ясното слънце.“ [120]
Тъй се помоли, Атина Палада послуша молбата;
тялото леко му стори, нозете, ръцете — чевръсти.
Близо до него застана и думи крилати му каза:
„Смело напред, Диомеде, във бой със троянците тръгвай!
В твойте гърди аз изпратих безстрашния дух на баща ти, [125]
точно какъвто е имал героят Тидей щитоборец.
Мракът, преди непрогледен, ти махнах сама от очите47
да разпознаваш добре боговете и смъртните хора.
Ако ли някой безсмъртен пристигне да те изкушава,
с никого от боговете всевечни недей се сражава, [130]
но ако влезе във бой Афродита, на Зевс дъщерята,
ти нарани я без милост със твоето копие остро.“
Щом му заръча това, светлоока Атина си тръгна,
а Диомед се отправи веднага сред първите в боя.
Той и по-рано желаеше в битка да влезе с троянци, [135]
ала сега бе обхванат от трижди по-гибелна ярост.
Както лъв, който в полето напада овце гъсторунни,
дръзко в кошарата скача, но леко ранен от овчаря,
дваж по-разпален се хвърля; овчарят побягва в заслона,
вече забравил овцете, и те изоставени тичат, [140]
но издушени наскоро, една се до друга търкалят,
после лъвът разлютен през оградата ловко прескача;
тъй разярен и могъщ Диомед сред троянци се втурна.
Там той уби Астиной и Хипейрон, водач на войските;
първия точно срази над гърдите със копие медно, [145]
втория в силната ключица с меча огромен удари:
рамото падна от едрия гръб и от яката шия.
Той го остави и после свали Полиид и Абанта,
рожби на Евридамант, остарелия съногадател.
Техните сънища старецът не разтълкува тогава — [150]
цар Диомед ги уби и им смъкна доспехите светли.
Сетне се спусна към Ксанта и Тоона, рожби на Феноп,
млади и двамата още. А Феноп, измъчван от старост,
нямаше други момчета имота си да им остави.
Щом Диомед ги погуби, душата им мила изтръгна, [155]
вопли и скръб безутешна остави на техния татко,
тъй като те се не върнаха живи от боя при него;
взеха в наследство имота на Феноп далечни роднини.
С устрем нападна тогава и двама Приамови сина:
Хромия и Ехемона — в една колесница те бяха. [160]
Както лъв стадо говеда връхлита сред място гористо,
счупва врата на юница или пък на крава гоена,
тъй Диомед ги принуди насила да слязат за гибел
от колесницата здрава и сне им доспехите пъстри.
Даде на свои другари конете оттам да откарат. [165]
Щом го съгледа Еней, че коси редовете троянски,
бързо във боя се втурна сред множество копия остри,

47

Според митологията хората нямат достатъчно силно зрение, за да могат да различават боговете от човеците.