Илиада [bg]

Аз с колесница не искам — пешком ще налитам направо. [255]
Мъдра Атина Палада не дава от страх да треперя.
Няма конете им буйни назад да се върнат от боя
даже да може от двамата някой сега да избяга.
Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
ако премъдра Атина ми прати великата слава [260]
двамата тук да убия, запри ти конете веднага,
след като вържеш юздите добре за перилата здрави,
без да забравиш да вземеш конете на вожда Енея,
да ги откараш оттука при медноколенни ахейци.
Те са от тая порода, която Кронид гръмовержец [265]
даде на Троса в отплата за младия син Ганимеда.
Няма по-дивни коне под зората и ясното слънце.
Царят известен Анхиз бе получил от тази порода,
скришом от Лаомедонта, довеждайки свойте кобили.
Тъй се родиха шест хубави коня в дома на Анхиза; [270]
четири той задържа и богато ги храни на ясли,
другите два подари на Енея, та ужас да всяват.
Ако ги вземем във плен, ще спечелим най-хубава слава.“
Тъй си говореха цар Диомед и другарят му Стенел,
а враговете им близо дойдоха с конете си бързи. [275]
Пръв на Титида продума блестящият син Ликаонов:
„Сине мъжествен и страшен на знатния воин Тидея!
С острата люта стрела не можах да ти грабна живота,
но ще опитам със копие тежко дали ще улуча.“
Каза, замахна и в миг дългосенното копие хвърли. [280]
Право умери сина на Тидея във щита му кръгъл.
Медното копие мина през щита и бронята стигна.
Славният син Ликаонов тогава високо му викна:
„Ти си опасно ранен в слабините и дълго не можеш
тъй да понасяш; и вече ми даде победната слава!“ [285]
Без да се плаши, могъщият вожд Диомед му отвърна:
„Сбърка ти, в мен не уцели! Аз мисля, че двамата вие
битката няма да спрете, без някой от вас да загине
и да насити със своята кръв ненаситния Арес.“
Каза и копие метна, Атина го в Пандар насочи [290]
точно в носа до окото; през белите зъби то мина.
Твърдата мед му преряза дълбоко езика от корен,
острият връх пък излезе от долната част на брадата.
Пандар със шум се събори, доспехите звъннаха с него,
лъскави, ярки; конете от уплах встрани полетяха. [295]
Тутакси там му изхвръкна душата и мъжката сила.
Скокна Еней на земята със щит и със копие дълго,
в страх да не би да измъкнат ахейците мъртвото тяло.
Силен, подобен на лъв, обикаляше той покрай него,
своето копие, щита си кръгъл пред Пандар държеше, [300]
викайки страшно, готов да убие от ярост човека,
който излезе насреща. Синът на Тидея надигна
камък огромен и тежък — двамина от днешните хора
него не биха понесли, а той го самичък захвърли.
Силно Енея удари във таза, където бедрото [305]
леко се движи във ямка — наричат я хората чашка.
Чашката зле му премаза и две сухожилия скъса.
Камъкът, остър и ръбест, обели му нежната кожа.
Падна Еней на колене, подпря се с ръка на земята.
Мрак непрогледен и черен покри му веднага очите. [310]
Царят мъжествен Еней би загинал тогава безславно,
ако не бе го видяла сама Афродита Киприда,
негова майка, родила го тук от пастира Анхиза.
Тя над любимото чедо ръцете си бели протегна,
чудните дипли на светлия пеплос пред него разгъна, [315]
срещу стрелите защита, та мъж бързоконен данаец
да не улучи Енея и да му не вземе душата.
Тъй Афродита изнесе сина си обичан от боя.
Стенел, синът Капанеев, не беше забравил съвета,
който получи наскоро от вожд Диомед гръмогласен. [320]
Своите еднокопитни коне настрана той отведе,
след като върза юздите добре за перилата вити,
тръгна да вземе конете Енееви хубавогриви
да ги изтегли от боя при медноколенни ахейци.
Даде ги на Деипила, любимия, предан приятел, [325]
тачен най-много сред всички другари за верните чувства,
за да откара конете при витите кораби гладки.
Сам в колесницата скочи и хвана юздите блестящи,
Стенел насочи конете назад към сина на Тидея.
Там Диомед бе подгонил Киприда със копие медно, [330]
знаейки, че е безсилна богиня и няма дял равен
с тези богини, които предвождат герои във битки —
нито Атина е тя, нито пък Енио градоломна.
Вред я преследва сред гъсти редици и щом я настигна,
славният син на Тидея се втурна направо към нея, [335]
своето копие хвърли, рани я във бялата китка.
В първия миг острието разкъса й дивния пеплос,
който самите харити за нея приготвиха сръчно,
стигна до китката, водната кръв на богиня потече —
влага,48 която се движи из жилите на боговете, [340]
тъй като жито не вкусват и вино искрящо не пият.
Ето защо са безкръвни и прозвище носят безсмъртни.

48

Митологията разказва, че боговете се хранят с амброзия и пият нектар вместо вино. В техните жили тече „божествена кръв“, наричана „’ихор“. Кръвта на хората се нарича „хайма“. В такъв смисъл авторът казва, че боговете са „безкръвни“.