Илиада [bg]

Ти се отдавай усърдно на брачни дела и любовни.
Нека Атина и бързият Арес се грижат за битки.“
[430]
Докато тъй си говореха двамата — Зевс и Киприда,
цар Диомед гръмогласен нападна Енея Анхизов,
ако и вече да знаеше, че Аполон го закриля.
Нямаше никакъв страх и от бога: връхлиташе често,
за да убие Енея, доспехите славни да вземе.
[435]
Три пъти дръзко нападна, заплашвайки да го погуби,
три пъти бог Аполон му разтърсваше щита излъскан.
Щом за четвърти път той се нахвърли, подобен на демон,
Феб Аполон далнострелец страхотно му викна веднага:
„Сине Тидеев, разумен бъди, отстъпи и не искай
[440]
сам с боговете наравно да бъдеш, че никога няма
хората със боговете безсмъртни еднакви да станат.“
Каза така и синът на Тидея назад се отдръпна,
за да избяга от гневния бог Аполон далномерец.
Феб Аполон надалече от боя изнесе Енея
[445]
и във Пергам го положи, където е храмът му древен.
Хубавостреляща с лък Артемида и Лета във храма
скритом лекуваха с грижа и почит Енея Анхизов.
Бог Аполон, сребролъкият, призрак измамлив създаде,
сходен напълно с Енея, със същите бойни доспехи.
[450]
Около призрака сбрани, троянци с ахейци взаимно
върху гърдите си в боя разсичаха волските кожи —
щитове кръгли, големи и щитове леки, крилати.
Феб Аполон заговори тогава на буйния Арес:
„Арес убиец, във кърви оцапан, стени разрушаващ!
[455]
Няма ли този човек, Диомед, да прогониш от боя,
който сега и със татко ни Зевса би дръзко воювал?
Първо рани Афродита във нейната прелестна китка,
после, подобен на демон, и мене самия нападна.“
Каза така Аполон и в Пергамската крепост остана.
[460]
Злобният Арес подбуждаше вече войските троянски,
в образа на Акаманта, най-бързия вожд на тракийци.
Той призова на Приам синовете, потомци на Зевса:
„Вие, чедата на царя Приама, потомък на Зевса!
Още ли тези ахейци войските ви тук ще избиват?
[465]
Или ще чакате битка да почнат пред вашите порти?
Ето, ранен е героят, почитан наравно със Хектор —
воин Еней богоравен, синът на Анхиза мъжествен.
Нека спасим от кипежа на боя другаря си знатен!“
Тъй рече. Сила и смелост разпали у всеки троянец.
[470]
А Сарпедон заговори със думи обидни на Хектор:
„Хекторе, твоята храброст прочута къде се изгуби?
Казваше, че ще запазиш града без войска и без помощ,
само със твоите зетьове, с твоите братя рождени.
Никого тука от тях аз не мога сега да съгледам.
[475]
Те се страхуват подобно на псета от лъв ненаситен.
Ние дойдохме съюзници, всички оставаме в боя.
Също и аз съм пристигнал съюзник от много далеко:
чак от далечния Ксант пълноводен и Ликия родна.
Там си оставих любима съпруга и мъничка рожба,
[480]
също и много богатства, желани от бедните хора.
Все пак аз лично подтиквам ликийци и искам самичък
в битка да вляза с героя, а тука имот не владея,
който ахейци да грабнат или да откарат във къщи.
Ти пък бездеен оставаш и другите в бой не подканяш
[485]
да се сражават юнашки и свойте съпруги да бранят.
Паднали в мрежа опасна, която най-здраво улавя,
жертва и плячка дано да не станете на враговете!
После те лесно ще сринат и вашия град многолюден.
Трябва за всичко това да се грижиш и денем и нощем,
[490]
трябва да молиш неспирно прочути съюзни водачи
пак да воюват и срамните укори тъй да отбият.“
Каза така Сарпедон и захапа сърцето на Хектор.
Тутакси Хектор с доспехите от колесницата скочи.
Махащ две копия остри, обхождайки вредом войските,
[495]
той ги зовеше на бой и разпалваше яростна битка.
Те се обърнаха бързо, с лице към ахейците спряха.
Всички аргийци останаха и не отстъпиха в бягство.
Вятърът както отнася свещената плява в хармана,
гдето вършачи я веят, когато и златна Деметра
[500]
зърно от плява отделя при духнали вихри желани;
всички околни места, дървеса и треви побеляват;
тъй и ахейците станаха бели от прашния облак,
който с нозете си вдигнаха чак до небето конете,
щом се понесоха в боя обратно със свойте колари.
[505]
Всички троянци започнаха битка със устремна сила.
Бурният Арес покри ги с мъгла, подпомогна троянци,
тичайки вредом по волята на Аполон златомечест,
който поръча на Арес да върне духа на троянци,
тъй като беше видял, че Атина си вече отива,
[510]
мъдра помощница в тежките битки за всички данайци.
Сам Аполон изпроводи Енея от храма си пищен,
вдъхнал геройство в гърдите на вожда прочут на войската.
Скоро Еней се яви между свойте обични другари.
Радостни те го видяха, че бодър и читав си идва,
[515]
пълен със сила, но никой за нищо не го и попита,