Илиада [bg]

Ето сега му помага бог Арес, престорен на смъртен.
Стойте с лица към троянци и гърбом отстъпвайте само!
[605]
Никой от вас да не смее във бой със безсмъртни да влиза!“
Тъй каза, ала троянци близо до тях вече бяха.
Хектор тогава погуби Менеста и вожд Анхиала,
двама герои в една колесница и опитни в боя.
Паднаха и ги пожали героят Аякс Теламонов.
[610]
Спря се наблизо до двамата, своето копие хвърли,
точно попадна във Амфий, потомък известен Селагов,
който в Пес имаше много стада и нивя плодородни,
но го съдбата доведе да брани Приама и Троя.
Снажният син Теламонов го в пояса право уцели;
[615]
дългото копие влезе във долната част на корема.
Шумно раненият падна. Притича Аякс Теламонов,
за да му снеме доспехите светли; троянците вкупом
ръснаха копия: много от тях се забиха във щита.
Мъртвия с крак той натисна и своето копие дръпна,
[620]
но не можа да му смъкне доспехите от раменете:
беше обсипан безспирно със гъсти стрели от войските.
Той се уплаши от тесния кръг на троянците горди,
че многобройни и силни със копия идваха смело.
Снажен макар и да беше, могъщ и достоен за почит,
[625]
те го отбиха назад. И Аякс разтреперан отстъпи.
Всички аргийци така се потрудиха в боя усилен.
После съдбата насочи против Сарпедона божествен
вожд Тлеполема, потомък Хераклов, огромен и мощен.
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени —
[630]
Зевсов син бе Сарпедон, Тлеполем бе потомък на Зевса,
пръв Тлеполем заговори на своя роднина известен:
„Цар Сарпедоне ликийски, каква ли те нужда принуди
тук да трепериш, понеже от битки съвсем не разбираш?
Лъжат, които говорят, че ти си издънка на Зевса,
[635]
тъй като много по-слаб си от тези прочути герои,
Зевсови рожби рождени, велики сред древните хора.
Казват, че точно такъв е създаден героят Херакъл,
моят юначен родител със лъвско сърце във гърдите,
който тука бе дошъл за конете на Лаомедонта
[640]
само с шест кораба вити и малко отбрани войници.
Той разруши Илион и остави площадите пусти.
Твойто сърце е плашливо, войската ти вече загива.
Мисля, че няма да бъдеш със нищо полезен на Троя.
Даже и храбър да беше, от Ликия помощ не носиш.
[645]
Скоро от мен повален, ти ще стигнеш вратите на Хадес.“
Цар Сарпедон, предводител ликийски, така му отвърна:
„Твоят баща, Тлеполеме, съсипа свещената Троя,
но заради лудостта на прочутия Лаомедонта,
който с обидни слова благодетеля силно засегна,
[650]
че му не даде конете — за тях бе пристигнал баща ти.
Казвам: сега ще настъпи смъртта ти и черната гибел.
Тежко ударен от моето копие, ти ще загинеш,
слава на мен ще дадеш, а душата си долу — на Хадес.“
Рече така Сарпедон; Тлеполем вече копие вдигна.
[655]
В миг от ръцете им литнаха техните копия дълги.
Цар Сарпедон го улучи в средата на бялата шия
и острието, донасящо болка, премина през нея.
Черната нощ непрогледна покри му очите веднага.
А Тлеполем нарани Сарпедона в бедрото отляво
[660]
и острието стремглаво проникна дълбоко навътре,
стигна костта му; бащата запази сина си от гибел.
Верни другари изнесоха цар Сарпедона от боя,
ала го мъчеше много забитото копие дълго;
никой не бе се досетил и нито помислил бе даже
[665]
да го изтръгне с ръка от бедрото, та той да се движи,
тъй като бързаха: толкова много те бяха заети.
А Тлеполема изнесоха медноколенни ахейци.
Щом го видя Одисей богоравен, герой хитроумен,
с дух издръжлив, със сърце благородно, в тревога изпадна.
[670]
Той се размисли тогава във свойта душа наболяла:
първо дали да преследва сина на Кронида всесилен,
или живота да вземе на много съюзни ликийци.
Още съдбата не беше решила за цар Одисея
сам да убие със копие мощния син на Кронида,
[675]
а мисълта му Атина насочи към други ликийци.
Там той Керана, Аластора, Хромия в боя изтреби,
Халия и Ноемона, Алкандра и с тях Пританиса.
Още мнозина ликийци сега Одисей би погубил,
ако не бе го видял шлемовеецът, славният Хектор.
[680]
Целият в мед засияла облечен, излезе пред строя,
всявайки страх у данайците. Щом като стигна наблизо,
цар Сарпедон се зарадва и жални слова му продума:
„Сине Приамов, не давай да стана аз плячка данайска!
Ти защити ме! И нека във вашия град ме напусне
[685]
моят живот кратковечен, понеже разбирам, че няма
вече да ида във къщи и в моята свидна родина,
за да зарадвам жена си любима, сина си невръстен.“
Каза така. Шлемовеецът Хектор му нищо не рече,
ала премина край него с желание страшно веднага
[690]