Мюлязимът пак заповяда:
— Чукайте! Чукайте силно!
И пак никой не се обаждаше.
— Трябва да видим какво има вътре — каза Шефкет Гьокаслан. — Я скоро една или две секири!
Полякът отиде някъде и се върна с една секира. Един от войниците предаде пушката на другаря си, плю шумно в дланите си и дигна секирата; всички се поотдръпнаха, а той заби с трясък секирата в дървената врата. Удари още един път и още един път.
Тогава се чу изстрел и мюлязимът падна на земята, без да охне. Веднага се чуха и други два изстрела, паднаха двама от войниците, а другите бързо се разбягаха наоколо. Някой стреляше иззад стените на запустялата кула и продължаваше да стреля. Един онбашия от аскера пръв се окопити и нададе вик:
— Лягай!
Войниците се пръснаха наоколо, налягаха кой де свари на по-скрито място и повечето зад порутената ограда. Оттатък, пред затворената врата на кулата, лежаха трите трупа на убитите турци, чернееше се там захвърлена и секирата. Развика се пак същият онбашия:
— Стреляйте бре! Какво чакате! Комити има вътре…
Започна се сражение. Аскерът обгради кулата от всички страни. Онбашията изпрати един от войниците да съобщи в града. Залегна там, зад един голям камък, и полякът. След първото избухване стрелбата и от двете страни започна да стихва, разреди се, та кучешкият лай, който бе се надигнал из цялото село, сякаш я заглушаваше. Войниците не виждаха врага и стрелЯха напосоки или по прозорците на горния кат, а тия отвътре пестяха, изглежда, всеки куршум.
Скрити зад порутената стена около бейската кула, двама аскери надзъртаха предпазливо оттам, пущаха по един куршум срещу невидимия враг и час по час подхващаха разговор тихо зад стената:
— Виж каква излезе тая работа…
— Като се затича насам мюлязимът… Инат човек.
— Смъртта го теглеше насам. Смъртта си търсеше той.
— Писано му било.
— Мераклия беше в службата.
— Те всички са мераклии за нишани80, за чинове.
В кулата беше цялата чета на Стефо Церски; там беше и Китан Щъркот.
Церски не бе намерил пушка за своя нов четник, но реши веднага да напусне града, както го бе предупредил и Борис Глаушев чрез Дона Крайчева. Той бе дошъл всъщност да се кара с Началството, а и сам виждаше, че ставаше опасно в града за люде като него; очакваха се и други арести, обиски по къщите. Щом се стъмни и улиците затихнаха, той напусна къщата на своите роднини, пак облечен като селянин; водеше го едно от роднинските му деца — дванайсетгодишно момче, което и само изненадано, не можа навреме да го предупреди за деврието. Къщата на роднините му беше на края на града и Церски си мислеше, че лесно ще се измъкне. Забави се той и стреля, за да позадържи деврието една минутка, докато се поотдалечи детето, което го придружаваше.
Той беше силен мъж и бягаше бързо, но не по-малко беше бърз и Шефкет Гьокаслан. Случи се после и Друга несполука с войводата: когато се спусна той от стръмния бряг, навехна си дясната нога и стотина стъпки по-нататък вече едвам се влачеше от силни болки. Той се спотаи в един трап и беше щастие за него, че мюлязимът го загуби от погледа си и турците се бяха спрели на високия бряг. Той не ги виждаше и си помисли, че са се отказали да го преследват.
Едва сега реши да се отправи към кулата — иначе бе намислил да се скрие някъде из полето, за да не заведе турците при четата си в изоставената кула. Влачейки дясната си нога, вече наближаваше кулата, когато видя и той светлинната някъде из селото и се уплаши да не би; тя да привлече отново преследвачите му, както и стана. Току-що успя той да влезе в кулата и Щъркот, който му отвори, веднага залости вратата — турците довтасаха. Двама от четниците, Нов е и Фидан, бяха заспали и когато ги събудиха поради турците, Нове изломоти нещо и тъкмо неговият глас бе дочул мюлязимът. После бе дошъл вън и полякът, започнаха турците да разбиват вратата.
Безшумно в тъмнината войводата подреди людете си: от всички страни на долния кат на кулата имаше тесни бойници и той постави по един човек на всяка страна, а те двамата с Димко застанаха при вратата. Той остави Китана Щърко още преди това горе, на горния кат — да пази Китан с револвера си да не би да се покатери някой ага там или да не би турците да хвърлят огън през изпочупените прозорци. Не можа да се сдържи Китан и прошепна не съвсем предпазливо в ухото на войводата:
— Ами сега аз… без пушка… Церски мълчаливо го блъсна с лакът и Щъркот остана сам горе.
Сражението започна.
Когато се разбягаха турците наоколо след първите изстрели, четниците почти прекъснаха стрелбата си. Тъмно беше вън, рядко ще се размърда иззад скривалището си някой аскерин непредпазливо, виждаше се и как святкат пушките на аскера, но не се виждаше сгоден прицел.