Като че ли бяха чакали гърмежите на гяурските топове, турците започнаха пак своето настъпление. Дадоха им знак тръби, които засвириха, но това не беше някакъв тревожен звук за пристъп; тръбите — може би бяха до пет или шест, стройно и мощно извиха някаква плавна мелодия, разделиха се звуците им на две партии и се запреплитаха, после се сляха в един мощен звук. Аскерът слизаше надолу по рида — плиснал и прелял нашироко по целия рид, бързо и нагъсто изпълни дола в подножието на Разполе, започна да се катери вече право нагоре. Тръбите продължаваха да свирят и странно звучеше тук мощната тъжна мелодия. Турците се приближаваха по цялата стръмнина към въстаническата позиция. Те се клатушкаха и сякаш се блъскаха един в друг, надигнали пушките си, на които лъщяха натъкнати ножове. Приближаваха се стремително, размахваха ръце, сякаш да посегнат към въстаническия окоп. И бяха страшно множество — хиляди, като че ли извираха от дълбокия дол под насрещния рид.
Въстаниците виждаха ясно вече и лицата им, тъмни, мургави, лъщяха влажни на слънцето, мнозина бяха с дълги бради. По окопа беше тихо, въстаниците бяха налягали по насипа, други стояха прави и всички гледаха нататък, никой не се сещаше за оръжието си, а все по-често някои извръщаха глави назад, накъм селото. Все пак те стояха тук още и още, а турците не се спираха. Чендов бе забил пръсти в насипа и стискаше неусетно червеникавата пръст, чакаше аскерът да стигне на един сигурен изстрел по стръмнината надолу. Ала въстаниците не изтраяха и започнаха да стрелят. Пръв гръмна с манлихерата си Велко Скорнев, почувствувал, че бе дошъл най-страшният миг. Започна се бърза, гъста стрелба и мнозина от въстаниците видяха как изпопадаха неколцина турци, първите им редици взеха да се позадържат.
— Ууррааа! — надигна се вик тук и там по окопа, сетне и по цялата позиция: — Ууррааа!
Стреляха сега и турците — виждаше се как се поспираха някои с насочени пушки. Стрелбата ставаше оглушителна, но през нея все още се чуваха турските тръби, викаха и въстаниците, викаха и турците отдолу. Звукът на тръбите, толкова мек и тъжен, се чуваше над целия надигнал се страшен вик и пукот, в който преодоляваше ту стрелбата от двете страни, ту викът на въстаниците или на турците отдолу:
— Уурраа! Уурраа!
— Аллах, аллах! Бисмиляхирахманирахим!97 — чуваше се като изпод земята мощен вой и стон.
В същото време бе започнала битка и на другата въстаническа позиция. Аскерът там бързо бе изпълнил цялата теснина по пътя и по реката. Сега настъпваше огромна маса аскер и зеленият байрак на башибозука се люлееше някъде назад. Като наближи подножието на скалите, дето бяха на засада петнайсетмината четници с Нешев и Наумов, дясното крило на аскера изеднаж започна да се надига по стръмнината нагоре.
Навалицата тук беше толкова голяма, че аскерът бързо преля и през високите скали. Чу се гъста, но краткотрайна стрелба нататък, екна бомба, аскерът премина през скалите и се стече надолу, в реката, сля се отново в общата навалица. Горе, по скалите, бяха бързо избити петнадесетте четника; загинаха там и Наумов, и Никола Нешев.
Стреляха вече и въстаниците от окопа. Иван Пенев скочи пак върху насипа, размаха в ръката си извадена сабя:
— Тук ще измрем, братя!
Стрелбата на въстаниците се засили. Ала мнозина тук, особено между людете на Гьоре Павлев, стискаха в ръцете си с безсилен гняв и ужас дръжките на коси и секири. Аскерът бързо се приближаваше и едва-едва го задържаха многобройните убити и ранени, които падаха от куршумите на въстаниците — в тая гъста маса едва ли отиваше куршум напразно. Стръмнините от двете страни на пътя и реката бучаха непрестанно от пукот и вик:
— Ууррааа! Ууррааа…
— Аллах, аллах! Бисмиляхирахманирахим!… Уджум!98
Преди още да стигне аскерът окопа на Разполе, отдолу започнаха пак да стрелят турските топове: тъпи и далечни бяха бумтежите им, но се чуха и през стройните звуци на тръбите, и през страшния вой и трясък на битката:
„Лумлум! Лумлум!“ — два по два изстрела едно след друго.
Ала ни един снаряд не падна някъде наблизу; без да ги чуе някой, те изфиюкаха високо над позицията и треснаха един след друг в селото. Все пак някой от въстаниците забеляза, че снарядите избухнаха в селото и настана сред сражението бързо раздвижване по целия окоп. Най-напред Кузман Велянов се провря иззад неколцина от въстаниците, дръпна Блажета Рилков за ръкава:
97
Аллах, аллах! Бисмиляхирахманирахим! — Господи, господи! В името на бога милостивия, състрадателния!