Свика каазалийския съвет и преспанският каймакамин. Той бе дошъл в Преспа преди два месеца и направо от Цариград. Преспанските агалари не го харесваха. Беше много млад — нямаше ни тридесет години, почти дребен на ръст, с тесни рамена, но с ярко расови черти на бледото му тясно лице. Имаше големи тъмни очи с дебели черни, доста закръглени вежди, голям гърбав нос, тънки черни мустачки и алени устни. Лицето му беше винаги леко смръщено — той като че ли все се гнусеше от нещо; това се виждаше още по-ясно по ръцете му — бели и необикновено големи за ръста му, тия две ръце като че ли се бояха да се докосват до каквото и да е. Младият каймакам беше необикновено спретнат и чист, ръцете му като че ли все това дебнеха — да не падне някаква прашинка по дрехите му, да не се лепне някой косъм или някоя сламчица, той все потупваше тук-там дрехите си или все ще улови нещо по тях с два пръста и внимателно ще го хвърли настрана. Разчу се из Преспа, че бил син на голям паша в Цариград, та затова султанът го направил каймакам още толкова млад. Не зачиташе и той много преспанските агалари? като имаше такава опора направо пред султана, изглежда, не се боеше от никого. И беше хитър човек — очакваше от каймакамския стол в Преспа да скочи още по-нависоко, и то направо в Цариград. Свика той каазалийския съвет, съобщи с няколко думи какво нареждаше валията от Битоля и после млъкна с видимо отегчение. Остави да говорят агаларите и така ги поглеждаше с големите си очи, като че ли всеки миг очакваше да се махнат от главата му. Не говориха много агаларите; дори единдвама от тях се опитаха да му покажат и те своето пренебрежение. Преспанските бейове и аги не очакваха от такъв каймакам нищо добро нито за дьовлета29, нито за себе си. Те сами се бяха погрижили и за дьовлета, и за себе си: както по много места из Македония, образували бяха и те комитет срещу гяурския комитет.
В меджлиса влизаха и двама християни — Таки Брашнаров и Горчу Гика, който представяше преспанските власи. От съобщението на каймакамина Таки Брашнаров се развълнува и се разгневи повече, отколкото всички събрани там аги. Той едвам дочака да се изкажат, колкото се изказаха, турските първенци и поиска позволение от каймакамина да каже и той своята дума.
— Каймакам ефенди, агалар — започна Таки със зачервено лице. — Аз не очаквах, че работата е стигнала дотам… чак валипаша и в Стамбул чак да се загрижат толкова… Дочувах аз, че някои хаирсъзи ходят из народа да го подмамват, не съм искал и да знам кои са те, хашлашка работа, си казвах, ще си намерят тия чапкъни, каквото търсят. А то виж докъде е стигнала работата… Каймакам ефенди, агалар — повиши той глас още повече развълнуван и възбуден, — от мене да знаете и на валипаша пратете хабер, ако искате: аз ще издиря всички тия чапкъни, един по един. Ще оставим ли неколцина нехранимайковци да смущават живота ни и да задават грижи чак в Стамбул!…
Турците го слушаха мълчаливо, но като че ли бяха повече заслушани в хубавия му турски език.
Някои и се навъсиха още повече от тия думи на гяурина, който взимаше неканен и нежелан тяхната страна, а заставаше срещу своите. Ще издири той комитите — нека ги издири и посочи, щом иска, хаирсъз и той като тях! Дори и каймакаминът го гледаше със своя постоянен израз на отегчение и погнуса, мълчаливо го изслуша и той, не подзе нито с една дума заканите на чорбаджията. Веднага щом свърши приказката си Таки Брашнаров и преди още да седне пак на мястото си, агаларите станаха да си вървят. Пръв се дигна Рюстем бей, син на стария Рюшди бей, дигна се да си върви, без да иска позволение от каймакамина. Той беше главатар на турския комитет в Преспа и които от агите влизаха в комитета, веднага го последваха. Поведе ги той към селямлъка си — там ще правят те свой меджлис, там ще решават за раята и за комитите й.
Таки Брашнаров и Горчу Гика излязоха последни от конака на каймакамина. Минаха мълчаливо през двора и едва като излязоха на улицата, влахът се поозърна да не би някой да го чуе и рече тихо: