Той посегна към вратата, за да си излезе, но Брашнаров го подръпна за ръкава:
— Вземи бре… мискинино…
Извърна се наново към него Кътърката, взе бързо, сърдито парите, помълча един миг и рече ядно: — Ти да не си… по-харен от мене!
Като не успя да прати Кътърката при каймакамина, Таки Брашнаров отиде сам. Отиде и най-напред започна да се оправдава:
— Аз, каймакам ефенди, не мога да крия тези, които искат да ме погубят, с оръжие влязоха в къщата ми. Узнах ги и няма да ги крия. Първият е даскалът Райко Кутрев, а другите двама са Ицо Наумов и Алексо Пачев. Алексо е калфа при ковача Никола Стрезов, а Ицо е при Глигора Кършев, ахчията44. Ето, каймакам ефенди, казах ти всичко, сега, останалото — твоя работа. Голяма молба имам само — никой да не знае, че тия хаирсъзи ще ме погубят.
— Бъди рахат, чорбаджи. Ами… само тия ли, чорбаджи? За други някои не си ли чул? — подпита турчинът.
Брашнаров наведе смирено очи — ето, не искам да приема грях на душата си, но… И той каза с тъжен глас:
— За други… чувал съм да се говори едно-друго, каймакам ефенди, но нищо не мога да твърдя.
— Ами, чорбаджи — опита се да го улесни каймакаминът, — ти кажи за кого си чул, пък ако няма кабахат, аз пак ще го пусна. Ха де, ха де…
Брашнаров кимна сговорчиво и рече:
— За доброто на дьовлета, каймакам ефенди… Аз ще ти кажа какво съм чул, пък ти по-добре знаеш. За Лазар Глаушев се говори, за Йоан Сърчар, за всичките даскали, а и някои от селяните не седят мирно. За тия люде съм чувал, но, казах, с очите си не съм виждал… — Ахааха… — клатеше глава каймакаминът. — Лазар Глаушев… Може да знае някой нещо повече и за него…
Каймакаминът нареди още същия ден да бъдат задържани Лазар Глаушев, Йоан Сърчар, Райко Кутрев, Ицо Наумов и Алексо Пачев. Той изпрати за всекиго от тях по двама заптии. Когато влязоха заптиите в дюкяна на Лазара, там беше и Райко Кутрев. Те не познаваха учителя и подкараха само Лазара. В същото време други двама заптии потърсиха и учителя у дома му, сетне отидоха да го търсят и в училището, както им беше заповядано. Като излезе от дюкяна на Лазара и като се пазеше да не срещне пак заптии, Кутрев тръгна из чаршията, за да предупреди по-дейните народни работници да бъдат по-предпазливи, а узна той и за другите арести. Отби се и в дърводелницата на Стефо Церски.
— Научи ли, Стефо?
— Научих.
— Що мислиш?
— Ами и в Преспа ще стане, както по другите места. Ще искат да ни стъпят на врата. Нели виждаш кои са задържани… Чакам и аз да ми дойдат.
— Чакаш, а?
— Ами що… Ще ни подържат и ще ни пуснат. Стига Да нема предателство между нас. Иначе, какво… къде Ще се деваме?
Кутрев рече замислен:
— Горят с железа, Стефо. Спици под ноктите и… Може некой от нашите да не издържи.
Дърводелецът обърса едната си ръка о мешинената си престилка и каза, гледайки учителя право в очите:
— Аз ще издържа. И ако сме сички по-твърди, нищо нема да се случи. Какво друго ни остава, даскале?
Кутрев кимна мълчаливо, но после каза:
— Аз… ще се позакрия ден-два. Да видя какво ще стане. Даскал човек съм аз, нямам постояннно место като вас в чаршията. Ще ги залъжа некак, когато ме пипнат.
През следващите два дни не задържаха никого. Само двамата заптии, които бяха изпратени за Райко, ходеха всеки ден ту в бащината му къща, ту в училището, но не можеха да го заловят. Аце Кутрев се опита и да ги излъже:
— Той, ага, даскал човек е, нас много и не ни пита къде ходи. Понекога и на село отива, имам там аз роднини, по лов отива той там. Щом си дойде, веднага ще му кажа да се обади в хюкюмата…
Дойдоха заптии да го търсят и нощем, но тия дни учителят не спеше в къщи. Иначе той не се криеше, ходеше из града, да го виждат людете, избягваше само срещи със заптии и всякакви други турци. Наи-сетне и той махна с ръка — да става каквото ще, и на третия или четвъртия ден сутринта отиде на работа в училището.
Едващо бе започнал вторият час. Райко Кутрев предаваше нов урок по география в един от вторите класове. Внезапно в тишината, която владееше в класа, пък и в цялото училище, чуха се няколко изстрела. После още няколко. Чуваха се ясно, макар да не бяха много близу. Кутрев прекъсна урока и каза на учениците:
— Пазете тишина.
Той излезе от класната стая. Учениците останаха до един по местата си. Те също бяха чули изстрелите. Мнозина от тях бяха дочули, че учителят им Кутрев е в революционния комитет, знаеха всички, че през последните дни ставаха арести, сега някъде вън се чуваха изстрели — нека погледне учителят какво става — и те всички седяха по местата си, тихо си приказваха.
Райко Кутрев излезе в училищния двор. Тук изстрелите се чуваха по-ясно — те продължаваха, но по-рядко един след друг. Вън беше тих, навъсен декемврийски ден. Училищният двор беше пуст, час по час в тишината се чуваше през затворените прозорци по класните стаи прегракналият глас на някого от учителите или гласчето на някой ученик. И пак се чуха още два изстрела. Някой се мярна край училищната ограда, веднага след това в двора се втурна млад мъж. Кутрев го позна и избърза срещу него — беше един от комитетските десетници.