— Рекох да ти съобщя, учителю — започна той задъхан. — Церски… Нападнаха го неколцина турци, искат да го убият. Сражава се, залостил се в дюкяна си.
— Заптии ли са?
— Не, не са заптии…
Кутрев опипа несъзнателно кръста си — там беше револверът му. И се спусна през двора към широко разтворената училищна порта:
— Скоро съберете се неколцина с револвери! Да ги прогоним. Ето, още стрелят…
Днес беше последният пазарен ден преди Божик. Из чаршийските улици беше шумно — дошли бяха на пазар селяни от всички околни села. Тъкмо пред дърводелницата на Стефо Церски един навъсен, възстар турчин спря също тъй доста възрастен селянин от полските села, който носеше в ръцете си почерняло, мазно гърне, пълно с масло. Турчинът посегна и опита с пръст маслото, млясна, облиза се. Като че ли предусети нещо, Церски прекъсна работата си на тезгяха, следейки изпод вежди какво ще направи по-нататък турчинът.
— Колко искаш за маслото бре, свиньо? — посочи агата с брадата си гърнето в ръцете на селянина.
— Осем гроша оката, ага.
Турчинът извади няколко гроша от дълбокия джеб на потурите си, мушна ги в ръката на селянина и посегна с две ръце към гърнето. Селянинът погледна парите и стисна още по-здраво гърнето под мишницата си.
— Тука са само три гроша, ага… — проплака той. — Маслото е две оки… Не ми го вземай, ага…
Турчинът дръпна гърнето от ръцете му и викна:
— Махай се оттука, гяур, керата! Стигат три гроша. Ха!
— Аман, ага! — молеше се уплашеният селянин. — Събирал съм го ронка45 по ронка… Една кравичка имам…
Агата изръмжа, удари го по лицето и си тръгна с гърнето в ръце. Стефо Церски не можа да изтрае повече — спусна се подир турчина, прегради му пътя и го улови за дрехата отпред с едната си ръка, а в другата ръка държеше острата си дърводелска тесла.
— Върни маслото на човека! — викна той. — И защо го биеш, защо?
Турчинът се дръпна слисан, опита се да се отскубне от ръката на дърводелеца.
— Я гледай ти! Как смейш! … Пусни! Пусии! Церски мушна бързо теслата отстрани в пояса си, дръпна с две ръце гърнето и блъсна силно агата с лакът в гърдите. Турчинът залитна. Без да откъсва поглед от него, Церски подаде гърнето на селянина, който хвърли трите гроша в нозете на турчина и бързо се отдалечи. Но сега турчинът бръкна в пояса за оръжието си. Церски се хвърли върху него, взе му револвера и го изтласка надолу по улицата. Наоколо се бе насъбрал народ, зачуха се присмехулни викове:
— Уаа! Дръж се, ага… У!
Агата все се обръщаше и се заканваше гневно, докато изчезна по улицата нататък. Стефо Церски се прибра в малката си работилница задъхан, но не толкова от умората, колкото от гневна възбуда. Той прегледа револвера, видя, че е пълен, и го сложи на една поличка над дърводелския си тезгях. После издърпа един голям сандък, препречи с него вратата на работилницата. Насъбраните вън на улицата се пръснаха. Церски се изправи отново до тезгяха да продължи работата си, но беше разсеян и все току поглеждаше към улицата.
Той очакваше, че турчинът ще се върне за револвера и за да си отмъсти. И, то се знае, няма да се върне сам. Но Церски не можеше да надвие лесно голямата си омраза към турците и своята гордост, та да дръпне вратата на работилницата и да си отиде поне за няколко часа; работилницата беше на края на чаршията, той бързо би изчезнал из християнските махали. И сега, в тия неспокойни дни, когато и без това чакаше да го задържат… Дълго не се решаваше той да напусне работилницата, струваше му се, че ще напусне позорно полесражението, но най-сетне посегна към горната си дреха, която беше окачена на стената до тезгяха. В същия миг на улицата пред работилницата се показаха трима турци, а след тях се показа и пострадалият ага. Церски отпусна ръката си, както я бе протегнал за дрехата. Лицето му бързо побеля.
Турчинът, който се опита да вземе маслото на селянина, след като се сблъска с Церски, отиде направо в едно от турските кафенета към горния край на чаршията, където се излежаваха по цял ден агаларите от турския комитет. Познаваха ги всички в кафенето и по цялата турска махала — това бяха най-големите кабадаи46 между османлиите в Преспа. Пострадалият ага им се оплака и като спомена за дърводелеца, те всички наскачаха — мнозина от тях познаваха Церски и неговата омраза към правоверните. Тогава дигна ръка да ги спре Рюстем бей и рече изтежко, както прилягаше на възрастта и на богатството му: