Той разчиства място на пода с метла, направена от съчки. Изтупва две възглавници, от които се разнася прах, сетне ги слага на пода. Напълва две големи чаши с вода. Не виждам да има нещо за ядене. Няма хладилник. Започвам да разопаковам обяда. Изваждам виното. Той кляка и се вторачва в мен.
— Брей, отдавна не съм виждал такава храна.
— Имаш ли тирбушон?
— Не, но мога да изкарам тапата от бутилката.
Спайк донася чука и един гвоздей. Не искам да мисля какво ще направи с моята петнайсетдоларова бутилка „Шабли“. Той забива гвоздея в корковата тапа. После някак успява да я издърпа и се чува едно приятно „пук“. Сложила съм сандвичите. Спайк излива водата от чашата върху себе си, а аз изпивам моята. Той налива виното.
Протягам чаша, но Спайк вече поднася своята към устата си. В същия миг улавя погледа ми и прави леко движение към чашата ми.
— Ala votre3 — казвам аз.
Той затваря очи. Приятно е да го гледам как се наслаждава на виното. Сякаш минават цели пет минути, преди да отвори очи. Поглежда ме и се усмихва.
— Това е първата ми глътка вино от три години насам. Заслужавало си е да чакам.
Сетне се вторачва в чашата си.
— Когато бях на двайсет и пет, бях започнал да пия много. Мисля, че бях на път на стана алкохолик. Сега не мога да си го позволя и се чувствам по-добре, но това вино е нещо друго. В онези дни се наливах заради въздействието, но после се научих да ценя вкуса.
Залавяме се със сандвичите. Той отхапва, затваря очи и дълго дъвче. Когато преглъща, мога да се закълна, че виждам как храната минава в гърлото му, защото отмята глава назад. Преди да поеме следващата хапка или глътка, се погрижва устата му да е празна. Обядът — макар и само няколко сандвича — продължава почти час и половина. Опитвам се да ям по-бавно, за да се изравня с него, но не мога да дъвча толкова дълго — трябва да преглътна, инак вкусът на храната става отвратителен.
Свършваме с обяда и преди да се е измъкнал, аз правя предложението си. Питам дали ще ме вземе за ученичка. Отначало ми се струва, че не ме е чул, защото отпива от виното.
— Името ти е Ники, нали? Мисля, че Хари те нарече така.
Учудена съм, че помни.
— Ники, нямаш представа в какво ще се забъркаш. Първо, аз не съм учител. Мразя учителите и преподаването. И няма жена, която да издържи на начина ми на живот. Не искам всеки вторник и четвъртък да се влачиш из пустинята. Ненавиждам установения ред. Нямам тоалетна, нито течаща вода. Онова окъсано парче дунапрен е моето легло. Невинаги спя в него. Имам много работа и тук просто няма място за нищо друго.
Поглежда ме. Главата му е вирната като на птица. Отвръщам на погледа му. Спайк отново придобива онзи вид, който ме кара да мисля, че съм прекъснала нещо.
— Защо не опитаме? Не е необходимо да ме обучаваш и да ми даваш уроци. Само ми позволи да те гледам как работиш и да ти помагам. По-издръжлива съм, отколкото изглеждам. Не се страхувам.
— А би трябвало. Откъде знаеш, че не съм като Чарлс Мансън и не примамвам хубави млади момичета да идват тук, в пустинята и да живеят с мен? Хълмовете наоколо може да са пълни с жени, изнасилени и убити от мен. Помисли ли за това?
Няма какво да кажа. Вглеждам се в бледосивите, жарки и сякаш стоманени очи и за пръв път разбирам жертвите на Мансън.
— Ники, аз ходя в града веднъж седмично. Отивам до най-близкото населено място и си купувам соя, ориз, брашно, сорго, десетина торби цимент, олио и дузина яйца. С това се храня. Без цимента, разбира се. Нямам много пари и не продавам скулптурите си. Дори не се опитвам да го правя. С удоволствие бих се възползвал от парите, но цялата работа ще ми отнеме твърде много време… Печеля малкото пари, от които се нуждая, като от време на време работя в града. Там всички ме познават. Трудолюбив съм. Обикновено за два-три дни изкарвам достатъчно, за да преживея един месец.
Той става и се протяга. Изпили сме виното. И аз се надигам.
— И така, гониш ме оттук.
— Не съм казал такова нещо. Само се опитвам да ти обясня какво е положението. Ако ми плащаш достатъчно, за да не се налага да ходя в града и да се занимавам с разни тъпотии, това ще бъде страхотно за мен. Само не ми пречи. Ако можеш само да поддържаш нещата тук, без да смущаваш работата ми, и това ще бъде страхотно.
Усмихва се.