Очевидно бе, че поради необяснимата неотстъпчивост, обзела Бийч, той не можеше да постигне нищо повече със собствени сили. Налагаше се да повери мисията в ръцете на обигран посредник. И не подлежеше на никакво съмнение, че човекът, към когото трябваше да се обърне, беше професионалистът Пилбийм.
Пилбийм, разсъждаваше той, бе частен детектив. Следователно работата, която трябваше да се свърши, изцяло съвпадаше с неговата тясна специалност. Краденето на различни предмети положително беше рутинна дейност в детективското ежедневие. Доколкото си спомняше от книгите, които бе чел, към тези хора се обръщаха изключително когато трябваше да се задигне нещо — било то компрометиращи писма, планове на Военното министерство или рубините на някой махараджа. Несъмнено човекът само щеше да се зарадва на задачата.
Монти се отправи да го търси и го откри в пушалнята, изтегнат в едно кресло. Той със задоволство отбеляза, че върховете на пръстите му са допрени — това винаги беше добър признак.
— Такова, Пилбийм — рече той, — тъкмо се питах дали в момента сте на разположение за нещо по деликатната част.
— Моля?
— Защото, ако е така, имам една работа за вас.
— Работа?
Също както Монти, Пилбийм бе мислил усилено и в резултат на умственото напрежение и горещото време схватливостта му не се намираше на обичайната висота.
— Ама вие детектив ли сте, или не? — попита загрижено Монти. — Да не би само да сте ме избудалкали, че с това си вадите хляба?
— Разбира се, че съм детектив. Мисля, че имах някъде една визитна картичка.
Монти огледа внимателно мърлявото картонче и цялото безпокойство го напусна. Бюро за разследвания „Аргус“. Звучеше солидно. Гарантирана дискретност. Още по-добре. Имаше дори телеграфен код — Пилгъс, Пикси, Лондон. Какво по-убедително от това?
— Браво — каза той. — В такъв случай, както вече казах, мога да ви осигуря малко работа.
— Искате да се възползвате от професионалните ми услуги?
— Ако сте отворен за делови предложения на настоящия етап — да. Разбира се, при положение че сте дошли тук само за да изкарате една заслужена почивка…
— Ни най-малко. Ще се радвам да ви предоставя всяко съдействие, което е по силите ми. Може би ще ме запознаете с фактите?
Монти бе леко неуверен относно тази процедура. За пръв път му се случваше да наема частен детектив.
— Искате ли да узнаете моето име?
— Не се ли казвате Бодкин? — запита учудено Пилбийм.
— О, да. Разбира се. Определено. Само че във всички истории, които съм чел, онзи, който идва при детектива, винаги започва първо да разтяга локуми за това как се казва, откъде е и кой му бил завещал парите си и тъй нататък. Ако кажете да пропуснем тази част, ще спестим сума време.
— Единственото, което ми е нужно, са фактите.
Монти се поколеба отново.
— Да ви кажа, всичко звучи адски шантаво — рече свенливо накрая.
— Моля?
— Ами ексцентрично, ако предпочитате този израз. Никой не може да отрече, че е така. „Ексцентрично“ е сто процента думата, която ми идва на езика. Става въпрос за онази книга на Гали Трипуд.
Пилбийм подрипна.
— О?
— Да. Вие знаехте ли, че той е написал книга?
— Абсолютно.
— Ами… — Монти се изкиска смутено. — Сигурно ще ме помислите за голям смотаняк, ама… аз искам да я докопам.
За момент Пилбийм остана безмълвен. Той не бе подозирал, че има съперник в начинанието си и не се радваше особено да го научи.
— Мислите ли, че съм голям смотаняк?
— Ни най-малко — отвърна Пилбийм с прояснено лице. — Предполагам, че си имате своите основания?
В главата на детектива току-що се бе пръкнала мисълта, че онова, което отначало беше приел като смущаваща новина, всъщност е повод за светла радост. Той погрешно бе предположил, че Монти, който без съмнение имаше много познати по високите места, е бил помолен от някой от тях да се възползва от преимуществото на престоя си в замъка, за да унищожи книгата. Той знаеше, че освен сър Грегъри Парслоу в Англия има още куп влиятелни личности, които биха дали мило и драго, за да видят сметката на тези „Спомени“.
Сега перспективите започваха да изглеждат на Пилбийм напълно цветущи. Той трябваше само да докопа този ръкопис, за да се окаже в завидната позиция на човек, разполагащ с два пазара за стоката си. Конкуренцията е сърцето и душата на свободната търговия. Въжделена мечта на всеки делови мъж, когато в ръцете му попадне нещо ценно, е да види как клиентите му с пяна на уста наддават един срещу друг.