— О, основания имам, и още как — заобяснява Монти. — Но това е дълга и широка. Имате ли нещо против да се ограничим дотам, че положението е крайно заплетено?
— Както желаете.
— Работата е там, че един мой познат, когото не ще назова, ме помоли да се сдобия с този ръкопис поради причини, в които няма нужда да навлизам и… ами, в общи линии, това е.
— Абсолютно — рече Пилбийм, доволен, че ситуацията е точно такава, каквато си я бе предначертал.
Монти продължи вече с по-голяма увереност:
— Значи такива ми ти работи. Та конкретно по въпроса. Току-що открих, че човекът, който засега държи документа, е…
— Бийч — каза Пилбийм.
Монти бе сразен.
— Вие знаете?
— Разбира се.
— Но откъде, за Бога…
— Е, нищо особено — подметна нехайно Пилбийм с тона на мъж, който си има своите методи.
Монти за сетен път се убеди, че е почукал на вярната врата. Това не беше детектив, а факир. „Бийч,“ вика. Просто ей така. Все едно, че е прочел мислите му.
— Да — потвърди той веднага щом спря да се чуди. — Бийч. И тъкмо в това е цялата спънка. Той се е впил в тая книга като пиявица. Не ми даде и с пръст да я докосна. Тъй че проблемът, както аз го виждам… Нали ще ми позволите да обрисувам проблема тъй, както го виждам аз?
Пилбийм махна великодушно с ръка.
— Ами тогава значи проблемът, тъй както го виждам аз — заключи Монти, — е как, по дяволите, да накараме дъртия пуяк да разхлаби хватката си?
— Абсолютно.
— Имате ли някакви идеи по въпроса?
— О, да.
— Като например?
— Ами нищо особено — рече сухо Пилбийм.
Монти се разсипа в извинения.
— Да, да, разбирам — каза той. — Много приказки, хилаво дете. Или не. Хилава баба. Така или иначе, не биваше да питам. Съжалявам. Но нали мога с пълно доверие да оставя нещата във ваши ръце, както мисля, че беше изразът?
— Абсолютно.
— Той би могъл например да ви даде да я почетете?
— Във всеки случай не се съмнявам, че ще намеря начин да му я отнема.
Монти го изгледа с възхита. Външно Пилбийм не се покриваше докрай с неговата представа за велик детектив. Откъм орловите изсечени черти имаше какво да се желае, а и брилянтинът по косата беше в излишък. Но затова пък, що се отнасяше до мозъка, той обираше точките поголовно.
— Бас държа, че ще го направите — възхити се той за сетен път. — Не може да сте в тоя бизнес и да не сте се понаучили на някой и друг трик. Няма да се учудя, ако и преди сте задигали разни неща.
— Случвало се е да бъда ангажиран за възвръщане на ценни документи — отвърна предпазливо Пилбийм.
— Е, считайте се за адски яко ангажиран и сега — увери го Монти.
9.
Между сигурните стени на Стаята за прислугата икономът Бийч седеше и гледаше през прозореца свъсеното небе. Гърдите му се повдигаха и спадаха подобно на разбунен океан.
Нажежено, казваше си той, нажежено. Положението ставаше твърде нажежено.
Цялото му същество бе обсебено от неудържим порив да се отърве от тия книжа, чието съхранение се бе превърнало в толкова рискована задача. Гонитбата ставаше прекалено напрегната за един мъж с улегнали навици, обичащ спокойния живот.
Почти всичко на този свят има две страни. Падането от шезлонг например, физически погледнато, е натъртващо преживяване. Но на явните му отрицателни страни следва да се противопостави фактът, че то прави индивида по-чевръст в умствено отношение, като раздрусва главния мозък. Именно на обстоятелството, че тъй неотдавна се бе дръннал о земи с дъното на просторните си панталони, следва да се отдаде бързината, с която Бийч стигна до идея, която според него разрешаваше всичко.
Изходът от задънената улица беше да се предаде ръкописът на господин Роналд. Като личност, най-пряко заинтересована от неговата безопасност, той бе логичният му пазител. Още повече, че господин Роналд беше млад, а колкото повече Бийч вникваше в цялата неприятна ситуация, толкова повече се задълбочаваше убеждението му, че изиграването на Бандите на Парслоу и Тилбъри е работа за млад човек.
Разбира се, предприемането на подобна стъпка трябваше първо да се съгласува с господин Галахад. Ако действаше на своя глава зад гърба му, в разрез с получените инструкции, Достопочтеният можеше да стане също толкова неприятен, колкото всяка Банда. Годините на общуване с най-непоплюващите си жители на Лондон бяха придали на речника му широта, на която мъчно можеше да се издържи. Бийч нямаше намерение да навлича на главата си светкавиците на този закален в клуб „Пеликан“ език. Затова веднага щом се почувства достатъчно възстановен, за да може да се движи, той се впусна в издирване на Достопочтения Галахад и го откри в малката библиотека.