Рони беше в спалнята си. Когато сърцето се облива в кърви, малко убежища са по-подходящи от спалня в провинциално имение. Тук един мъж може да пуши и да мисли необезпокояван.
Навестилият го няколко минути по-късно Бийч срещна у него пълна отзивчивост относно спогодбата, която идваше да предложи. Рони прие без всякакви възражения попечителството над документа. Вярно, на Бийч му се стори, че би могъл да прояви и малко по-голяма отзивчивост. „Апатичен“ бе думата, която беше на езика на иконома, и той го отдаде на лошото време. Тръгна си с чувства, наподобяващи онези на човека, който се отървал от джина в бутилката — не, не този джин в бутилката, макар че и от него не е зле да се отървава човек, а от онзи, дето създавал на Аладин или Сезам, не помня вече, купища главоболия. А Рони, след като захвърли ръкописа в едно чекмедже, се върна в креслото си и отново се вглъби в мисли по Сю.
Сю…
Не, той в никакъв случай не я винеше. Щом тя обичаше Монти Бодкин, какво пък, явно такива ми ти работи. Не можеш да виниш едно момиче за това, че предпочита един мъж пред друг.
Всички ония неща, които майка му беше наприказвала за нея, че била типична кабаретна танцувачка, навикнала да флиртува с всеки срещнат, бяха, разбира се, просто зловредни глупости. Сю не беше такава. Тя беше най-искреното създание на света. Цялата работа опираше до това, че е била заслепена от високия елегантен Монти и не е могла да се овладее.
Човек постоянно чете за тия неща в романите. Момичето се сгодява за някого, като за момента си мисли, че той е тъкмо това, което е предписал докторът. Но после среща друг и изневиделица разбира, че сбъркала. Без съмнение при онова нейно пътуване до Лондон тя случайно се е запознала с Монти на Пикадили или някъде другаде и просветлението се е стоварило отгоре й като мълния.
Естествено, той от самото начало беше очаквал това. Дори й го беше казал сам — в смисъл, че няма нищо по-нормално от това страхотно момиче като нея, което практически няма равно на себе си, тъй да се каже, рано или късно да попадне на някой, способен да измести от ума й един розовобуз расъл-недорасъл смотаняк, който, ако не се брои допускането му до боксовия отбор на Кеймбридж в категория „перо“, не бе сторил нищо, с което да оправдае своето съществуване.
Да, в крайна сметка всичко се свеждаше до това, заключи Рони. Той стана и отиде до прозореца. От известно време насам някъде в подсъзнанието му се мъдреше смътното усещане, че навън става нещо нередно.
Сега съзря пред себе си един променен свят. Бурята беше в разгара си. По стъклото шибаха талази от вода. Трещеше гръм, святкаха мълнии. Това бе един съскащ, виещ, ревящ, кошмарен свят. Свят, които идеално пасваше на собствените му неистови чувства.
Сю!
Предният ден на покрива. Когато откри шапката и разбра, че двамата с Монти са прекарали там заедно целия следобед. Той се ласкаеше от мисълта, че не й бе позволил да забележи нищо по вида му — да, добрата стара маска вършеше работа, — но имаше един миг, преди да се овладее, когато бе разбрал как точно се чувстват ония симпатяги, за които четем по вестниците как изпадали в амок и убивали по двама наведнъж.
Да, разсъдъкът му може и да твърдеше, че е напълно нормално Сю да се влюби в Монти Бодкин, но нищо нямаше да го накара да се разподскача от радост по тази причина.
Бурята като че ли започваше да сдава багажа. Грохотът се беше изтърколил някъде в далечината. Мълниите проблясваха, но вече без оня хъс. Дори дъждът не си даваше много зор. Онова, което доскоро бе същинска Ниагара, сега едва надхвърляше обикновен ръмеж. И внезапно върху прогизналите камъни на терасата проблесна, хилав и воднист, лъч светлина.
Той обаче укрепна. По небето се разстла синева. Над долината се появи дъга. Рони отвори прозореца и вълна от прохладен ароматен въздух нахлу в стаята.
Рони се показа навън, вдиша дълбоко и изведнъж си даде сметка, че тежката угнетеност от последните два дни го е напуснала. Гръмотевичната буря бе извършила обичайното си вълшебство. Той се чувстваше като човек, оздравял от треска. Целият свят сякаш за миг се бе пречистил от унинието.
Долу в храсталаците пееха птички и малко остана Рони да запее сам.
И защо, по дяволите, питаше се той, бе вдигнал толкова пара за абсолютно нищо? Ето, сега всичко беше ясно като на длан. Тази негова налудничава идея, че Сю е влюбена в Монти, се е дължала чисто и просто на скапаното време. Разбира се, подозренията му бяха напълно безпочвени. Онзи техен обяд можеше лесно да се обясни. Също както и вчерашната им среща на покрива. Всичко можеше да се обясни лесно в този най-прекрасен от всички възможни светове.