Галахад направи полагаемата се в такива случаи пауза.
— Да? — каза Сю.
Повечето заклети разказвачи биха намерили репликата за обезкуражаваща. Достопочтеният Галахад не направи изключение.
— Какво „да?“ — попита той със заядливостта, показана в описания случай от Пъфи Бенгър.
— О, съжалявам — рече сепнато Сю. — Боя се, че… Каза ли нещо, Гали?
Достопочтеният я улови здраво за брадичката и като повдигна лицето й към себе си, се вторачи обвиняващо в нейните очи.
— Слушай — произнесе бавно, — не искам да чувам повече никакви глупости, че всичко било наред. Хайде, какво има?
— О, Гали! — продума Сю.
— О, Господи! — изпъшка Достопочтеният, обзет от ледения ужас на мъж, който е открил, че държи брадичката на плачещо момиче.
Десетина минути по-късно в билярдната зала влезе един суров Галахад Трипуд със стиснати устни и вирната брадичка. Косата му бе наежена като бодлите на ехидна, а от монокъла му струеше пламък.
— А, ето те и теб! — рече той, затваряйки вратата.
Рони вдигна изнурен взор. Откакто Монти Бодкин си бе отишъл, той седеше спаружен в един ъгъл и зяпаше в нищото.
— Здрасти — насили се да каже той.
Въпреки че не намираше никаква радост в своята собствена компания, той не приветства появата на вуйчо си. Макар да обичаше Достопочтения Галахад, в този миг на Рони не му се общуваше с него. Един разпънат на кръст мъж търси самотата. Той подозираше, че другият е дошъл да му предложи приятелска партия билярд, а самата мисъл да играе приятелски партии билярд с когото и да било му причиняваше спазми в стомаха.
— Тъкмо си тръгвах — заяви той, за да попари перспективата в зародиш.
Достопочтеният се разду под жилетката си. Монокълът му сега представляваше същински прожектор.
— Ще си тръгнеш друг път — изръмжа той. — Сядай и ме слушай. Тръгвал си, как пък не! Ще си тръгнеш, когато свърша да говоря, и нито миг по-рано.
Рони отхвърли предположението за приятелската партия. Тя явно не се покриваше с фактите. Вкиснатостта му се примеси с почуда. Много години бяха минали, откакто за последен път бе видял своя добросърдечен роднина в подобно настроение. То сякаш връщаше привкуса на славните отминали дни на комини и бамбукови бастуни. Но той напразно търсеше в поведението си напоследък нещо, което би могло да предизвика катаклизъм с такива измерения.
— Е — започна Достопочтеният Галахад, — казвай какво става.
— Точно това се канех да попитам и аз — отвърна Рони. — Какво, по дяволите, става?
— Не се прави, че не знаеш.
— Но аз наистина не знам.
— Това увъртане с нищо не помага. — Достопочтеният боцна с палец по посока на вратата. — Току-що говорих отвън с горката Сю.
Тънка корица от лед се разпростря по повърхността на Роналд Фиш.
— Нима? — осведоми се учтиво той.
— Тя плаче.
— Нима? — запита Рони все тъй учтиво, но чувстваше как онези нажежени шишове пак се залавят с душата му. Същността му бе разделена въпреки самата себе си. Едната й половина страстно изтъкваше, че е кошмарно да си представя Сю обляна в сълзи. Другата само повдигаше вежди, опъваше ръкавели и отбелязваше със сарказъм, че ще го вземат мътните, ако може да разбере тя пък за какво има да плаче.
— Плаче, казвам ти! Направо се скъсва от рев!
— Нима?
Достопочтеният Галахад и сам бе стар итънец и навремето често бе имал повод да прилага изпитания Итънски подход, вгорчавайки живота на своите ближни. И до ден-днешен из улиците на Лондон можеха да се срещнат сивокоси букмейкъри и комарджии с бастунчета, които още усещаха пробождане като от стара рана, колчем си припомнеха агонията да виждат стъкления му поглед, подобен на този на Рони сега, и да го чуват как казва „Нима?“ по начина, по който го произнасяше Рони. Но от това държането на племенника му не ставаше по-поносимо. Цялата концепция на Итънския маниер, също както и на чифтето, е в това да се намираш откъм правилния му край.
Той стовари с трясък юмрука си върху билярдната маса.
— Значи не те е грижа, а? Пет пари не даваш? Е, нека ти кажа тогава, че аз пък давам. Майката на това момиче беше единствената жена, която някога съм обичал, и аз нямам намерение да стоя и да гледам със скръстени ръце как щастието на дъщеря й се съсипва от някакъв недорасъл тапишник с лице като ягодов сладолед, комуто е хрумнало да я прави на шашава — ясно?