В тази обида се съдържаха толкова много разклонения, че Рони се видя принуден да ги отбива подред.
— Ако лицето ми е като ягодов сладолед, то аз нищо не мога да сторя по въпроса — рече той, избирайки си да започне оттук.
— Ягодовият сладолед ти е малко. Ти би трябвало да се червиш до припадък.
— А що се отнася до недораслия тапишник — продължи Рони, чувствайки се вече на сигурна почва, — мога ли да ти напомня, че съм с около два сантиметра по-висок от теб?
— Глупости! — олюля се Достопочтеният, уязвен до много дебелите подметки на елегантните си обувки.
— Два сантиметра, ако не и повече.
— Долна лъжа.
— Да се премерим на стената — настоя Рони.
— Няма да правя нищо подобно. И какво общо има тук ръстът, по дяволите? — запита Достопочтеният, внезапно доловил, че спорът започва да се измества от главната тема. — Ако ще и жираф да си, това хич не ме вълнува. Друго се опитвам да ти набия в главата, а именно че няма да те търпя да си играеш с чувствата на това момиче. Тя ми каза, че сте развалили годежа.
— Съвсем вярно.
Галахад стовари юмрук върху зеленото сукно.
— Ще потрошиш масата — предупреди Рони.
За миг в съзнанието на Достопочтения проблесна случката, при която Бийфи Мъспрат, макар и с известна помощ, действително бе потрошил една билярдна маса през деветдесет и осма година, и воден от непреодолимата страст на заклетия разказвач, насмалко не поспря, за да я опише. Но бързо се стегна.
— По дяволите масата! — изрева той. — Не съм дошъл тук да говоря за маси. Дойдох да ти кажа, че ако ти е интересно да разбереш какво мисли за теб един хладен, непредубеден страничен наблюдател, то ти си гнусен млад сноб… и презрян пес…
— Какво!
— И червей — продължаваше Достопочтеният, самият той вече не по-малко розов от племенника си. — Мислиш ли, че не разбирам какво е станало? Ако искаш да знаеш, Сю сама ми го каза отвън във фоайето преди няма и пет минути. Каза ми го ясно и просто. Ти си една слузеста, безгръбначна, тресяща се медуза, щом си оставил майка си да те накара да развалиш годежа. Допуснал си да те убеди, че това бедно дете не е достойно за теб.
— Какво!
— Като че ли дъщерята на Доли Хендърсън не е достойна и за най-доблестния мъж в кралството, да не говорим за някакъв…
Достопочтеният тъкмо щеше да мине отново на по-личен план, когато тирадата му се оказа прекъсната. Този път по масата бе треснал Рони.
— Не ми дрънкай глупости! — викна той. — Аз съм бил развалил годежа, как не! Сю беше тази, която го развали.
— Да, защото е видяла, че се чудиш как да се измъкнеш, и тъй като е момиче с достойнство, не е искала да се унижава и да виси като воденичен камък на шията на мъж, който явно дава мило и драго да се отърве от нея.
— Кой, аз? Да давам мило и драго да се отърва!… Та аз… Аз… По дяволите, вуйчо Гали!
— Да не искаш да кажеш, че все още изпитваш чувства към нея?
— Какво значи „все още“? И какво значи „изпитваш чувства“? Чувства! Боже мой!
Достопочтеният Галахад беше сразен.
— Ами за какъв дявол тогава през последните дни се влачиш като настъпана жаба? И се държиш с нея тъй, сякаш…
Тонът му видимо се смекчи. Той започваше да проглежда. Беше му трудно да сложи ръка върху рамото на племенника си, тъй като двамата бяха разделени от билярдна маса със стандартни размери, но затова пък думите му преливаха от вуйчовско съчувствие.
— Всичко ми е ясно! Ти си бил угрижен за нещо друго, нали? Или е било от жегата? Тъй или иначе, поради някаква причина си се държал нетипично. Скъпо момче, на твоите години и аз не знаех какъв риск крие това. Никога не се дръж по различен начин с една жена. Нима не съзнаваш, че дори при най-благоприятни условия няма нещо, което да не може да накара едно крехко чувствително момиче да развали годежа си? Примерно не харесва новата си шапка… или пък на чорапа й се е пуснала бримка… или някоя сутрин закъснява за закуска и открива, че бърканите яйца са привършили. Това е като с оставките на прислугата. През деветдесетте години имах един камериер — Спачет му беше името, — който имаше навика да ми дава предупреждение за напускане всеки път, щом конят, на който заложеше, не се класираше в първата тройка. А веднъж го направи, защото балдъзата му беше родила. Аз, разбира се, никога не го вземах на сериозно. Знаех, че за него това е само начин да даде израз на силните си чувства. В случаите, когато ти или аз бихме запалили цигара, Спачет си подаваше оставката. Същото е и с жените. Без съмнение Сю те е видяла с провиснал нос и е решила, че любовта е мъртва. Е, Рони, моето момче, сега вече ми олекна. Веднага отивам да й разясня как стоят нещата.