— Рони, смутен отвъд всякакви граници, го гледаше като треснат.
— Вярно ли е това?
— Разбира се, че е вярно. И ако досега не си разбрал, че Сю е не момиче, а злато, и че ти се държиш с нея като последен…
— Но тя е била с него на покрива.
Заявлението прозвуча толкова детински, че Достопочтеният Галахад едва се сдържа да не кипне. Той само нададе звук, сходен с познатото „Небеса!“ на лорд Тилбъри.
— И защо, по дяволите, да не бъде на покрива с него? Трябва ли хората да са влюбени един в друг, само защото са на един и същи покрив? Навремето аз също бях заедно с теб на покрива, но ако си си въобразявал, че съм луд по теб, много си се лъгал. Години след това проклинах онова твое чевръсто припкане около комина. Сю била влюбена в младия Бодкин, дрън-дрън! Отгоре на всичко Монти Бодкин е сгоден, тя самата ми го каза. За някоя си Гъртруд Бътъруик. Бътъруик — повтори замислено Достопочтеният. — Навремето познавах няколко души с това име. Интересно дали не е роднина на стария Леге Бътъруик, дето си рисуваше червени точки по лицето, та кредиторите, които идваха да го търсят в квартирата му, да мислят, че има едра шарка. Покъртителен стон се изтръгна от устните на Рони Фиш.
— Господи, какъв съм глупак!
— Да.
— Говедо и долен пес.
— Съвършено вярно.
— Заслужавам да ме наритат отзад.
— Напълно.
— От всички…
— Задръж — призова го Галахад. — Недей да прахосваш всичко това по мен. Кажи го на Сю. Аз ей сега ще я доведа.
И той изхвърча от стаята, за да се върне миг по-късно, влачейки момичето след себе си.
— Хайде! — нареди властно. — Покажи сега какво можеш. Просвай се в краката й и я моли да те ритне в лицето! Влачи се пред нея върху окаяния си стомах. Въргаляй се по пода и лай. А в това време аз ще се кача в салона да разменя няколко думи с твоята майка и с Констанс.
Суров, решителен израз се спусна връз чертите на Достопочтения Галахад.
— Ще им разваля следобедния чай! — каза доволно той.
Но в салона, където нахлу, вземайки стъпалата по три наведнъж в оня свой младежки стил, който така вгорчаваше дните на скованите му от подагра връстници, той завари единствено сестра си Джулия. Тя седеше в едно кресло, пушеше цигара и четеше илюстриран седмичен вестник. Чаят, който се бе надявал да развали, се намираше в процес на отсервиране от Бийч и един лакей.
Сестра му Джулия изглеждаше доволна и се чувстваше доволна. Растящата навъсеност на Рони през последните два дни не й беше убягнала и в желанието си да бъде радушна към всички, дори и към онзи, когото винаги бе разглеждала като семейно леке, тя приветства Достопочтения Галахад със сърдечно кимване.
— Ако идваш за чай, закъснял си — рече.
— Чай! — изсумтя презрително брат й.
Той остана да пуска пара на мястото си, докато вратата не се затвори.
— Слушай, Джулия — каза тогава, — искам да разменя няколко думи с теб.
Лейди Джулия повдигна изящните си вежди.
— Скъпи Галахад! Това звучи тъй заплашително и злокобно. Случило ли се е нещо?
— Много добре знаеш какво се е случило. Къде е Кони?
— Ако не се лъжа, отиде да се обади по телефона.
— Е, като за начало и ти ще ми свършиш работа.
— Галахад, наистина!
— Остави тоя вестник.
— Добре, добре.
Достопочтеният отиде до камината и застана с гръб към празното огнище. Наследеният от дедите инстинкт го караше да се чувства по-сигурен в тази позиция. Той свъси неприязнено вежди.
— Джулия, повдига ми се от теб.
— Нима? И защо?
— Какво, по дяволите, целиш, като тровиш съзнанието на Рони срещу Сю Браун?
— Наистина, Галахад!
— Нима ще отречеш, че тъкмо това правиш от мига, в който пристигна тук?
— Може и да съм му изтъкнала веднъж или два пъти неуместността на един брак с момиче, което очевидно е влюбено в друг мъж. Ако това е грях, готова съм да чуя обвиненията ти. Вярвам, че ще ги обосновеш блестящо.
— Мислиш, че тя е влюбена в младия Бодкин?
— А не е ли?
— Ако отскочиш до билярдната — подхвърли Галахад, — допускам, че може и да промениш мнението си.
Част от самоувереността на лейди Джулия се спаружи.
— В какъв смисъл?
— Беше направо трогателно — рече мазно Достопочтеният. — Точно така. Трогателно. Едва сдържах сълзите си. Никога не съм виждал по-сплотена двойка. Две млади сърца, разчистили помежду си всички съмнения и грижи…
— Какво?
— Сключени обятия, щастливи въздишки, просълзени очи… Трябва да им хвърлиш едно око, Джулия. Впрочем има време. Представлението се очертава да не е от краткотрайните. Е, тъй или иначе, това беше първото нещо, което се качих да ти кажа. През последните дни ти се върза на фльонга, за да провалиш щастието на това момиче, и сега получаваш официално съобщение, че не си успяла. С онези двамата всичко е наред. Гукат си като гугутки.