Достопочтеният Галахад потвърди казаното:
— Аз също му почуках малко преди гонга за вечерния тоалет и той каза, че искал да спи.
— И не си влязъл?
— Не.
— Трябвало е да влезеш, Галахад. Бедният човек може да се е чувствал зле.
— Във всеки случай не толкова зле, колкото щеше да се почувства, ако бях влязъл.
— Смяташ, че от теб главоболието му е щяло да се усили? Може и да си прав.
— И то доста — увери го Достопочтеният, като си взе един солен бадем и го изгледа сурово през монокъла си.
Върху трима от сътрапезниците вестта, че Пилбийм се намира на болничен одър, оказа същия ефект, както неотдавнашният дъжд върху напуканата земя. Лейди Констанс разцъфтя като майска роза. Същото побърза да стори и сестра й Джулия. Сър Грегъри Парслоу не само че разцъфтя, ами изпусна и една толкова мощна въздишка на облекчение, че угаси свещта пред себе си. Три чифта очи си размениха многозначителни погледи. Една и съща утешителна мисъл се четеше във всеки от тях. Щом Пилбийм не бе направил невъзвратимата стъпка, казваха тези очи, всичко все още не беше загубено.
— Мили Боже — рече угрижено лорд Емсуърт, — дано не е нещо наистина сериозно. От тия кошмарни бури всеки би могъл да получи мигрена. Аз самият усетих леко стягане в слепоочията преди вечеря. Веднага щом приключим тук, ще изтичам горе да нагледам бедния момък. Последното, което бих желал, е Пилбийм да легне болен тъкмо в този момент — довърши той, хвърляйки към сър Грегъри поглед, пълен с толкова задна мисъл, че последният, който се канеше да отпие от чашата си, трепна и разля половината от съдържанието й.
— Какво му е особеното на момента? — поинтересува се лейди Джулия.
— Няма значение — отвърна заканително лорд Емсуърт.
— Просто попитах — каза лейди Джулия, — защото лично аз смятам, че всеки момент е крайно подходящ за това господин Пилбийм да има мигрена. Да не говорим за шап, жълта треска, синя пъпка и бубонна чума.
Тих съскащ звук като от пробита газова тръба долетя откъм сенките край бюфета. Беше Бийч, изразяващ, доколкото икономският етикет му позволяваше да го изрази, своето съпричастие към този възглед.
Лорд Емсуърт от своя страна изяви раздразнение.
— Не бих искал да говориш подобни неща, Джулия.
— Съжалявам. На момента не ми хрумна нищо по-лошо.
— Нима не харесваш Пилбийм?
— Не ставай смешен, скъпи Кларънс. Какво значи да харесваш господин Пилбийм? Има хора, които едва се въздържат да му сипват отрова в супата, но никой не отива по-далеч от това.
— В никакъв случай не съм съгласен — възрази разпалено лорд Емсуърт. — За мен той е един чудесен момък, просто чудесен. И твърде полезен за твое сведение. В последно време от страна на определени лица, които не ще назова — тук той още веднъж жигоса сър Грегъри през пенснето си, — се правят опити за покушение над моята свиня. Пилбийм ми помага да ги осуетявам. Благодарение на неговите съвети сега свинята ми се намира на място, където на споменатите лица ще им бъде доста трудно да я докопат. Затова нека ти кажа, че аз ценя изключително много Пилбийм и дори смятам ей сега да му изпратя горе половин бутилка шампанско.
— На бостан с диня.
— Ъ?
— Нищо. Просто се пошегувах.
— Шампанското помага при главоболие — настоя лорд Емсуърт. — Тъкмо то може да вдигне Пилбийм на крака.
— Нима ще прекараме цялата вечер в разговори за господин Пилбийм? — намеси се властно лейди Констанс. — Лично на мен ми е дошло до гуша от господин Пилбийм. И не искам повече да слушам за тази твоя свиня, Кларънс. За Бога, нека обсъждаме някоя човешка тема.
Както можеше да се очаква, това щастливо хрумване окончателно угроби всякакъв разговор, след което вечерята продължи в мъртвешка тишина. Само веднъж един от пируващите се осмели да я наруши. Когато Бийч и неговите помощници прибраха блюдата с плодова салата и поднесоха други, предназначени за десерта, лейди Джулия вдигна чашата си.
— За тленните останки горе — да се надяваме — вдигна тя тост.
Пърси Пилбийм обаче не беше чак мъртъв. Точно в мига, в който лейди Джулия произнесе своя тост, той като по даден знак се надигна в постелята си и се озърна оглупяло наоколо. Поради царящия в стаята мрак детективът бе затруднен да се ориентира незабавно и може би около половин минута седя, чудейки се къде е. После паметта му се върна с конски ритник в областта на слепоочията, което го накара да съжали, че се е събудил. Дори ако горещото пожелание на лейди Джулия относно бубонната чума се бе изпълнило, той едва ли щеше да се чувства много по-зле.