С конвулсивно движение негова светлост се приведе над парапета и се изправи отново, дишайки тежко. Светлината на фенера на пресекулки, подобно на хелиограф, озаряваше нещо, което той държеше в ръка.
Звук от галопиращи нозе отекна в нощта.
— Пърбрайт!
— Ъхъ, милорд.
— Пърбрайт, да си давал на Императрицата хартия?
— Ммм, милорд.
— Защото тя точно това яде. И то с цели купища.
— Ъм, милорд? — смая се свинарят.
— Да, да, уверявам те. Хартия. Ето, виж! Но… Мили Боже! — извика лорд Емсуърт, най-сетне успял да укроти фенера си. — Да пукна, ако това не е ръкописът на брат ми Галахад!
14.
Приблизително по същото време, когато лорд Емсуърт чукаше на вратата на Пърси Пилбийм, за да се осведоми за здравето му и да направи любезното си предложение за глътка свеж въздух, неговата сестра лейди Констанс Кийбъл, другата му сестра лейди Джулия Фиш и неговият съсед и гост сър Грегъри Парслоу-Парслоу се събраха в салона, за да обсъдят заедно нещата и да намерят най-добрия начин за излизане от създалото се положение.
Тонът на съвещанието се очерта като бурен още от самото начало. Поради внезапния характер на повикването си в замъка и невъзможността да се обяснят някои неща по телефона, единственото, което сър Грегъри знаеше до момента, бе, че Пилбийм се е сдобил с ръкописа и възнамерява да го предаде на лорд Тилбъри. Информиран по време на кафето от лейди Джулия, че природното бедствие се дължи на нетактичното отношение на сестра й Констанс към детектива, той си пое рязко дъх, вторачи се много изразително във виновницата и взе да цъка с език.
Всеки по-просветен наблюдател би могъл да отгатне последвалия развой на събитията. Няма жена с характер, която да стои безропотно, докато някакъв си мъж цъка насреща й с език. Няма добра домакиня, от друга страна, която да си позволи да бъде открито груба към собственоръчно поканен гост. В търсене на отдушник за своите чувства, лейди Констанс влезе в люта сестринска препирня с лейди Джулия. И тъй като Лейди Джулия, стар любител и голям ценител на хубавата семейна свада, не закъсня да вдигне хвърлената ръкавица, сър Грегъри, преди да успее да каже „Британска енциклопедия“, се озова в положението на човек, който безотговорно е посял ветрове и сега жъне ли, жъне бури и урагани.
Споменаваме всички тези неща, за да обясним известното закъснение, с което Генералният щаб стигна до очевидния маньовър — а именно да се опита да установи връзка с Пърси Пилбийм. Повече от четвърт час изтече, преди сър Грегъри да произнесе съдбовните слова, укротили жарта на битката:
— Добре де, по дяволите, защо не го потърсим тоя човек?
Те подействаха като заклинание. Гневните страсти бяха обуздани, хубавите, уместни, тъкмо дошли на езика думи — преглътнати и съхранени за подходящи бъдещи случаи. Беше позвънено на Бийч. Той бе делегиран в стаята на Пилбийм с указания да го покани да бъде така любезен да слезе в салона за минутка. В крайна сметка операцията приключи с това, че Бийч се върна и обяви, че господин Пилбийм го няма. Възцари се смут и паника.
— Няма го? — извика лейди Констанс.
— Няма го? — извика и лейди Джулия.
— Трябва да го има — запротестира сър Грегъри. — Когато един човек се качва в стаята си с главоболие, за да поспи — продължи той, построявайки внимателно доводите си, — него не може просто ей тъй да го няма.
— Сигурно не си почукал достатъчно силно, Бийч — каза с надежда в гласа лейди Констанс.
— Върви и почукай пак — нареди лейди Джулия.
— Издумкай на проклетата врата един хубав ритник — посъветва сър Грегъри.
Маниерът на Бийч бе почтителен, но лишен от съчувствие.
— Като не получих отговор на своето чукане, милейди, аз си позволих волността да отворя вратата и да вляза. Стаята беше празна.
— Празна?
— Празна!
— Искаш да кажеш — рече сър Грегъри, който държеше да си изяснява тези неща, — че вътре в стаята не е имало никой?
Икономът кимна.
— Спалнята беше незаета — потвърди той.
— Може да е в пушалнята — предположи лейди Констанс.
— Или в билярдната зала — допълни лейди Джулия.
— Той се къпе! — извика сър Грегъри, вдъхновен. — Един човек с главоболие като нищо може да отиде да се окъпе. Ще му се отрази добре на главоболието.
— Вече посетих пушалнята и билярдната зала, милейди. Вратата към банята на етажа на господин Пилбийм беше отворена, разкривайки празнота в помещението. Склонен съм да мисля, милейди — довърши Бийч, — че джентълменът е излязъл да се поразходи.