Те внесоха кашоните вътре. Изпразниха два и сложиха вътре по едно бебе. До тях поставиха кашона с котетата. Трите кашона бяха закрепени така, че от тях да не може да се измъкне никой.
Докато разтоварваха от багажника пакета за първа помощ на Барбара, изведнъж стана светло като в ден. Барбара изпъшка:
— Господи! Няма да успеем.
— Продължаваме да разтоварваме. Остават около десет минути до звуковата вълна. Не знам за ударната. Ето, вземи пушката.
Вече бяха разтоварили от джипа контейнерите с вода и бензин, но още не бяха успели да ги вкарат вътре, когато земята започна да се тресе и да издава звуци като от гигантска подземна железница. Хю вкара контейнерите вътре и извика:
— Ще пренеса и тези!
— Хю, идвай тук!
— Ей сега. — Точно зад колата имаше сено, което беше довлякъл дотук. Той го събра, хвърли го през вратата, после се върна и събра остатъците — не за да спаси сеното, а за да намали опасността от пожар за бензина в резервоара на колата. Отначало дори помисли да изкара колата навън и да я пусне по наклона, но после реши да не рискува. Ако станеше толкова горещо, че да подпали бензина в резервоара, долу, дълбоко в мината, имаше и странични тунели.
— Барбара, запали ли фенерите?
— Да. Моля те, влизай вече. Моля те!
Той влезе и залости вратата.
— А сега нека да преместим балите със сено отзад, по-далеч от входа. Ти ще носиш фенера, аз ще нося сеното. И си гледай в краката. Отзад става доста мокро. Затова затворихме мината. Помпането ни излизаше твърде скъпо.
Те преместиха бакалските стоки, живите душици (човешки, котешки и телешки) и предметите от първа необходимост в един страничен тунел, на сто метра във вътрешността. Трябваше да газят през няколко сантиметра вода, но страничният тунел се намираше по-нависоко и беше сух. Веднъж Барбара изгуби мокасината си.
— Извинявай — каза Хю. — Тази планина е същинска гъба. От почти всяка цепка блика вода.
— Аз — отвърна Барбара — съм жена, която високо цени водата. И си имам напълно сериозна причина за това.
Хю не отговори нищо, защото всичко наоколо, дори на тази дълбочина, се освети от взрива на втората бомба. Той погледна часовника си.
— Точно навреме. Присъстваме на втора прожекция на един и същи филм, Барбара. Надявам се този път да е по-хладно в залата.
— Чудя се.
— Дали ще е хладно? Разбира се, че ще бъде доста по-хладно. Дори ако навън избухне пожар. Мисля, че знам едно място надолу, където ще можем да се скрием и да се спасим, да спасим дори и котките, но не и кравата с телето, ако вътре влезе пушек.
— Хю, нямах предвид това.
— А какво имаше предвид?
— Хю, не ти го казах веднага. Бях твърде разстроена, не исках и ти да се почувстваш така. Но моята кола не беше с ръчна скоростна кутия.
— А? Тогава чия е тази кола отвън?
— Моята. Тоест моите ключове бяха вътре — и определено вещите в багажника бяха мои. Но моята кола беше автоматик.
— Скъпа — каза бавно той, — мисля, че нещо са ти избили балансите.
— Знаех си, че така ще кажеш, затова си замълчах, докато не се озовахме на безопасно място. Но, Хю, скъпи, чуй ме! Аз никога не съм притежавала кола с ръчни скорости. Така и не се научих да карам такава. Не знам как се кара подобна кола.
Той се взря замислено в нея.
— Не разбирам.
— Нито пък аз. Скъпи, когато излезе от твоята къща, ти каза: „Тя е там. Грейс.“ Искаш да кажеш, че я видя?
— Ами да. Клюмаше пред телевизора, почти изпаднала в безсъзнание от алкохола.
— Но, скъпи мой, Грейс наистина клюмаше пред телевизора. Но ти я отнесе в леглото, докато аз правех палачинките „Креп сюзет“. Не си ли спомняш? Когато беше обявена тревогата, ти се качи горе и я свали в убежището. Тя беше по нощница.
Няколко минути Хю остана напълно неподвижен.
— Вярно — съгласи се той. — Така беше. Добре, дай да пренесем останалите вещи. След около час и половина ще дойде големият удар.
— Но дали ще удари?
— Какво имаш предвид?
— Хю, не знам какво се е случило. Може би това е един различен свят. Или може би е нашият, но се е променил съвсем мъничко от… ами може би от нашето завръщане.
— Не знам. Но точно сега ще продължим да пренасяме тези вещи.
Големият взрив удари точно навреме. Той ги разтърси здраво, но не ги нарани. Когато ги застигна въздушната вълна, тя отново ги разтърси. Но нямаше никакви нещастни случаи, освен това, че не издържаха нервите на някои животни — но близнаците изглежда бяха започнали да харесват суровия живот.