Малко по-късно вече бях в леглото, разгръщах си книгите за делфини и размишлявах над това, че на някои типове явно им се пада всичко на този свят; чудех се и се маех над претъпканата папка, връчена ми от Дон, защо точно аз съм роденият да оправи това.
На другата сутрин, по време на амбулаторната фаза на полусъзнателното състояние, фазата на кафето и тропизмите, се препънах в най-проклетото и страшно нещо в целия случай. Или по-скоро го прескочих — или го настъпих — преди самото то да регистрира съществуването си. Преди възможното му значение да стигне до съзнанието ми, се изниза значителен период от време.
Приклекнах и го вдигнах — продълговато парче корава хартия, плик, очевидно пъхнат под задната врата. Или поне го намерих близо до нея.
Занесох го на масата в кухничката, разкъсах го, извадих отвътре листа и го разгънах. Докато си пиех кафето, на няколко пъти прочетох написаното там с печатни букви:
ВЪРЗАНО НА ГЛАВНАТА МАЧТА НА ПОТЪНАЛИЯ КОРАБ, БЛИЗО НА ФУТ3 В КАЛТА
И толкова. Това беше.
Изведнъж се събудих напълно. Не ме впечатли толкова написаното, макар че ме заинтригува, колкото фактът, че някой бе избрал точно мен за получател на това съобщение. Кой? И защо?
Предположението, че на някого му е известна необичайната причина да се намирам тук, ме разтревожи — както и естественият извод, че някой знае твърде много за мен. Настръхнах, а адреналинът ми подскочи до небето. Никой не знаеше името ми — ако някой го разбереше, това бе заплаха за съществуването ми. В миналото дори бях убил човек, за да се опазя да не разкрият самоличността ми.
Първият ми подтик беше да бягам, да зарежа случая, да се отърва от сегашната си самоличност и да се загубя по обичайния начин. Но в такъв случай никога нямаше да разбера кога, къде, как, защо и по какъв начин ме бяха надушили и разкрили. И най-важното — кой.
Освен това, като се замислех пак над полученото съобщение, нямах никаква гаранция, че ако избягам, с това проблемите ще приключат. Защото нямаше ли тук елемент на принуда? Или безмълвно се намекваше за изнудване? Сякаш подателят ми казваше:
Знам. Ще ти съдействам. Ще си трая. Защото ще ми направиш една услуга.
Разбира се, щях да огледам потъналия кораб, макар че трябваше да изчакам да свършим днешната работа. Нямаше смисъл да се чудя какво ще намеря там и щях да действам много предпазливо. Това ми оставяше на разположение цял ден да мисля къде ли съм сбъркал и да реша какъв ще е най-добрият начин да се защитя. Потърках пръстена си, в който спяха смъртоносните спори, станах и отидох да се обръсна.
Този ден ни изпратиха с Пол на станция Пет. Стандартен преглед и поддръжка. Тъпо, безопасно и рутинно занимание. Дори почти не се намокрихме.
Той не даваше никакви признаци да знае, че съм подушил нещичко. Всъщност дори на няколко пъти ме заговори. Единия път ме попита:
— Стигна ли до „Чикчарни“?
— Да — отвърнах.
— Какво ще кажеш?
— Прав беше. Долнопробна дупка.
Той се усмихна и кимна.
— Пробва ли специалитетите на заведението?
— Само пийнах някоя и друга бира.
— Това е най-сигурно — кимна той. — Майк, приятелят ми, дето почина, често ходеше там.
— О?
— Отначало и аз се мъкнех с него, Той си вземаше нещо, а аз седях, пиех и го чаках да се освести.
— Не си ли пробвал?
Той поклати глава.
— Имам лош опит с тия работи от младини. Тогава се уплаших. Но и той ме уплаши, искам да кажа, там, в „Чикчарни“ — на няколко пъти. Влизаше отзад — там има нещо като ашрам. Ти влиза ли?
— Не.
— Е, там един-два пъти той загази и затова се скарахме. Знаеше, че проклетата кръчма няма лиценз, но не му пукаше. Най-накрая му казах, че трябва да си държи някакъв малък запас на станцията, в рамките на безопасното, но той се притесняваше от тъпите разпоредби на компанията, които го забраняваха. Това според мен е глупаво. Както и да е, накрая му казах сам да си ходи там, щом не може да издържа без наркотик, и няма воля да изчака съботата и да отиде някъде другаде. И спрях да ходя.
— А той спря ли?
— Едва напоследък — отвърна Пол. — По принуда.
— О…
— Така че ако си падаш по тия работи, и на тебе ще ти кажа същото: ако не можеш да изтраеш, докато отидеш на някое по-далечно и по-чисто място, поддържай си запас тук.