Но думата беше за йоахимитската ерес (ако наистина е била такава). В Тоскана един францискански монах, Джерардо от Борго Сан Донино, започнал да разгласява предсказанията на Йоахим, които намерили широк отклик сред миноритите. Така мнозина измежду тях започнали да поддържат старите правила на ордена и се обявили против преустройството му, което се опитал да извърши Бонавентура, който по-късно станал генерал на ордена. През последното тридесетилетие на миналия век, след като Лионският събор, защищавайки францисканския орден срещу тези, които искали той да бъде разпуснат, утвърдил правото му на собственост над всички блага, които използвал, както вече станало закон за по-старите ордени, неколцина монаси от провинцията Марке се възбунтували, защото смятали, че това означавало окончателна измяна на духа на правилата — нали францисканците не трябвало да притежават нищо — нито лично, нито като членове на манастирите, нито като орден. Осъдили ги на доживотен затвор. Не мисля, че са проповядвали неща, противоречащи на Евангелието, но когато става дума за притежание на земните блага, хората трудно могат да отсъждат справедливо. Разправяха ми, че години след това новият генерал на ордена, Раймондо Гауфреди, открил тези затворници в Анкона, пуснал ги на свобода и им казал: „Де Бог да бе пожелал всички ние и целият орден да се опетним с подобна вина.“ Това показва, че не всичко, което говорят еретиците, е вярно и че в църквата все още се срещат люде с големи добродетели.
Сред освободените затворници бил и Анджело Кларено, който по-късно срещнал един монах от Прованс, на име Пиер Оливи, проповядващ предсказанията на Йоахим; после се срещнал и с Убертино от Казале и така възникнало движението на спиритуалите По това време на папския престол се възкачил един свят отшелник Пиетро Мороне, станал папа под името Целестин V; спиритуалите посрещнали неговия избор с облекчение; нали било казано: „Ще се появи светец и ще спазва учението Христово, и ще води ангелски живот; треперете, покварени свещенослужители.“
Или Целестин е водел прекалено нравствен живот, или духовниците около него са били прекомерно покварени, или той не е могъл да издържи на напрежението от продължителната война с императора и другите европейски крале, но, така или иначе, Целестин се отказал от сана си и станал отшелник. За краткия му престой на Светия престол обаче — по-малко от година — всички очаквания на спиритуалите били задоволени; те отишли при Целестин, който заедно с тях основал братството, наречено с името „Монаси и бедни отшелници на Целестин“. От друга страна, докато папата трябвало да посредничи между най-могъщите римски кардинали, неколцина от тях, като Колона и Орсини, подкрепяли тайно новите стремежи към бедност; едно твърде любопитно становище на могъщи люде, живеещи в прекомерно охолство и разкош, и аз така и не можах да разбера дали те са използвали спиритуалите за своите стремежи към власт, или пък са смятали, че като подкрепят духовни стремежи, изкупват плътския си живот, съдейки от малкото, което знам за нравите в Италия, възможно е да е било вярно и едното, и другото. Но за да дам пример, ще кажа, че кардинал Орсини приел при себе си като капелан Убертино именно в момента, когато над този човек — станал най-известен от спиритуалите — надвиснала опасност да бъде обвинен в ерес. А кардиналът го защитил в Авиньон.
Но както става в подобни случаи, от една страна, Анджело и Убертино проповядвали съгласно учението, а от друга — мнозина най-обикновени монаси подемали техните проповеди и се пръскали из страната, изплъзвайки се от всякакъв контрол. Така Италия била наводнена от тези монаси бедняци или просяци, които на мнозина се сторили опасни. Започнало да става все по-трудно да отличават учителите спиритуали, които поддържали връзка с църковните власти, от техните по-прости следовници, които на практика не били свързани с ордена, просели и живеели ден за ден от собствения си труд, без да притежават нищо. Именно тези хора, които не се различавали от френските бигарди и се позовавали на Пиер Оливи, започнали да наричат просещи монаси.