Медицинският пробив, който очакваше Майлс, дойде на шестия ден, но не от екипа на адмирала. Криологът и неврологът от Имперската военна болница, които се занимаваха с неговия случай, най-после успяха да предизвикат пристъп в лабораторни условия.
Майлс се свести от до болка познатите пъстри фойерверки, следвани от мрак, и установи, че все още лежи на масата за прегледи с глава, пъхната в огромен скенер, и с безброй проводници, стърчащи от тялото му. Полковник доктор Ченко, неврологът, и капитан доктор Д’Гайс, криологът, енергично подскачаха насам-натам, смееха се и си сочеха разни данни на мониторите, сякаш току-що бяха присъствали на най-страхотното представление след появата на яздещата велосипед мечка на панаира в Хасадар. Майлс изпъшка, ала без резултат — мониторите очевидно бяха много по-интересни.
Обърнаха му внимание едва след като отново се облече и ги изчака в кабинета на доктор Ченко. Този път дори постът му на имперски ревизор не ги накара да побързат. Последен влезе неврологът, атлетичен мъж на средна възраст, който приличаше на ходеща реклама на лекарската професия. Той носеше няколко инфодиска и първоначалната му радостна възбуда беше отстъпила място на обикновено самодоволство.
— Знаем какво става с вас, лорд Воркосиган — заяви доктор Ченко, когато се настани зад комуникационния пулт. — Както предполагахме, механизмът на вашите пристъпи е идиосинкратичен. Но вече го установихме!
— Чудесно — безизразно отвърна Майлс. — И какъв е точно?
Необезпокоен от тона му, лекарят пъхна инфодисковете в пулта и включи холодисплея.
— Очевидно след криосъживяването мозъкът ви е започнал да произвежда необичайно голямо количество невротрансмитери1. Те се натрупват в невралните си резервоари, както виждате на тази графика. За сравнение, това тук е нормален резервоар, нали забелязвате разликата? В даден момент се случва нещо, което предизвиква извънредно голяма мозъчна активност — стрес или някаква възбуда, да речем — и резервоарите едновременно се изпразват. Това е пикът на тази графика, ето тук. Нормалните ви нервни функции временно спират, което обяснява халюцинациите ви. След минута-две невротрансмитерните ви резервоари се изпразват до нормално равнище. Всъщност даже под нормалното. Оттук и няколко минути безсъзнание. После равновесието се възстановява и вие идвате в съзнание, макар и малко изтощен. И цикълът отново започва. Това е чисто биохимична, а не фазоелектрическа форма на епилепсия. Много интересна и уникална. Доктор Д’Гайс иска да я опише в статия за медицинското списание на Военната болница — анонимността ви е гарантирана, разбира се.
Майлс прие новината за бъдещото си място в медицинската история унило. И само попита:
— Какво можете да направите по въпроса?
— Причината е комплексна и обхваща големи части от мозъка ви. Макар че навярно, за щастие, е съсредоточена по-скоро във фронталните лобове, затова и пристъпите не са фатални. Но се съмнявам, че хирургическата намеса ще даде резултат.
„Никой няма да ми реже мозъка!“
— Радвам се да го чуя. Какво лечение предлагате?
— Ами…
Майлс търпеливо зачака. За медицинската находчивост на невролога нямаше да е от полза, ако някой имперски ревизор му се нахвърлеше и започнеше да го души. Освен това не беше сигурен дали временният му имунитет се отнася и за криминални прояви.
— Едно от леченията на фазоелектрическата епилепсия — почна доктор Ченко — е чрез имплантиране на дестабилизиращ чип в мозъка. Когато започне пристъпът, биочипът го регистрира и генерира противоположни електрически импулси. Това не решава проблема, но облекчава сериозните симптоми.
— Не съм съвсем сигурен, че вярвам на биочиповете — отвърна Майлс. — Особено на невралните.
— Това е надеждна и проверена техника — увери го доктор Ченко. — Макар да не мисля, че е подходяща за вашия случай.
„Има лекарство, но не тук. Ясно.“
— Тогава?
— С доктор Д’Гайс ще се консултираме по този въпрос. След като вече разполагаме с ясни данни, смятам, че ще успеем да разработим подходящо лечение. Тъй като вашият случай е уникален, ще се наложи да експериментираме. Може би ще трябва да опитаме няколко варианта преди да установим оптималния.
Съвсем разумно.
— За дни ли става дума? Или за седмици? За месеци? За години?
— Не, не чак за месеци. Ако това ви успокоява, мисля, че до следващия пристъп ще мине известно време. Всъщност това ми дава една идея… — Неврологът съсредоточено започна да пише нещо на комуникационния пулт. Майлс се изправи и тихо излезе от кабинета.
1
Химически вещества, напр. епинефрин и ацетилхлорин, които предават нервните импулси по синапсите. — Бел.пр.