Руиз преодоля на бегом разделящото ги разстояние.
Олбани беше застанал на колене край тясно мостче, съединяващо участъците от разбития коридор. Навремето небостъргачът очевидно е пропаднал надолу и етажите са се разместили по такъв начин, че едната част на тунела се бе озовала на метър под другата. От другата страна на мостчето се откриваше висока зала, в проходите се виждаха ярки огньове.
— Според мен сме почти при целта — прошепна Олбани.
— Май си прав — съгласи се Руиз. — Да извикаме Хъксли — нека провери дали тук няма някакви капани.
Киборгът огледа внимателно крехкото на вид мостче, после се качи на него и внимателно се изкачи до залата, вадейки сондите си. Руиз и Олбани се скриха в сянката на пукнатината. До тях, спокоен и безразличен, стоеше двойникът.
Изминаха пет минути.
Хъксли се върна. Лицето му под стъклото на шлема беше пребледняло и обляно в пот.
— Точно на другия край на коридора започва действието на „Клирлайт“. Мисля, че ще мога да я заблудя, но за кратко.
Той измъкна навития кабел-програматор и го пъхна в гнездото на бедрената част на бронята на Руиз. После почука с пръсти по информационния дисплей, намръщи се и отново почука.
— В ред е — заяви той. — Не мога да кажа точно колко време програмата ще съумее да заблуждава системата — докато говореше, той включи към бронята и останалите. — И влизайте по-бързо вътре, докато не е сменила кодовете и не ни е оставила така, както майка ни е родила.
— Какво друго успя да видиш? — попита Руиз.
— Минохвъргачки под шлюзовете за безопасност. Според мен всичко там се е превърнало в камък заради дългия престой. Надявам се, че Олбани добре се оправя с взривните вещества — в случай, че марионетката не успее да ни преведе. Към залата водят още няколко коридора, но ако се вярва на навигационното кълбо, за да се доберем до целта е по-добре да минем през шлюза.1
Руиз въздъхна дълбоко и още веднъж си инжектира обезболяващо в рамото, за да гарантира нормалната му работа. После свали повода от фалшивия Юбере.
— Настана твоят час — каза той. — Води ни вътре.
В момента, в който свалиха повода, двойникът сякаш се преобрази, стана по-висок.
— Разбира се — величествено каза той.
Той тръгна към мостика, сякаш вече се намираше в собствените си владения и останалите тръгнаха след него в триъгълник, Хъксли и Олбани зад гърба на двойника, а Руиз — на края на шествието.
Руиз се чувстваше странно уязвим под светлините на ярките лампи в залата. Той си заповяда да не гледа дулото на взривното устройство, което стърчеше над шлюза за безопасност, дори когато двойното дуло се наведе, за да проследи пътя му през залата.
Марионетката не обръщаше никакво внимание на устройството и с величествена крачка се приближаваше към шлюза. Без ни най-малко колебание двойникът приближи окото си към скенера за ретината, а дланта си — към плочката на ключалката.
За огромно облекчение на Руиз бронираните врати на шлюза се разтвориха. Групичката се натъпка вътре, външната врата се затвори, след което се отвори вътрешната.
— Влизайте — каза двойникът.
И ги поведе към жилищните помещения на Юбере.
Вътре имаше пазач дирм, облегнат на стената. Той тъкмо се обръщаше към влезлите, когато Руиз с едно точно движение му преряза гърлото. Извънземният умря, издавайки само слабо бълбукане. Олбани помогна на командира да спусне тежкия труп на пода без излишен шум.
Руиз погледна въпросително Хъксли. Киборгът известно време изучава детекторите си, после поклати глава и се усмихна.
Минаха през огромен хол, оформен в доста строг стил: снежнобели стени и килим на пода, а цялата мебелировка се състоеше от украсени с резба кушетки от някакво черно блестящо дърво. Интериорът създаваше впечатление на нереалност, сякаш са попаднали във вътрешността на черно-бяла снимка.
Към личните апартаменти водеше зала, в която бяха окачени необичайни картини. Руиз премина покрай тях, без да се вглежда, но дори един бегъл поглед го убеди, че всички платна излъчват тревога: сочни, отровни цветове и изкривени фигури — видения на безумец.
В края на залата от белотата се появи прислужница и щом чу стъпките, вдигна поглед. Тя ахна, изпускайки купчина кърпи, и се обърна, за да избяга. Но в този момент момичето забеляза, че единият от облечените в броня непознати е Юбере, и съвсем се обърка. Руиз се хвърли към нея, удари я с юмрук в слепоочието и внимателно я свали на пода.
— Сантиментално същество си ти — прошепна Олбани. — Тя със сигурност е генширана. Когато се връщаш по обратния път, горката женица ще се свести и ще ти изтръгне сърцето.
1
Следващите десет параграфа (до сюжетния разделител) липсват в книжното издание. Бел.Mandor.