По-късно щях да науча, че дворецът „Шьонбрун" има хиляда четиристотин четирийсет и една стаи, но и без да знаех това, той още от пръв поглед ми се стори гигантски. Въпреки това стените на огромните зали не се виждаха от хората, които ме чакаха и тук. Благодарение на потомствения си ранг тържествено облечените дами от висшата виенска аристокрация си бяха спечелили правото да приветстват годеницата на императора с добре дошла. Скъпоценностите им си съперничеха по блясък с ококорените им от любопитство очи. Единствено ръката на Франц Йозеф, в която се бях вкопчила, ме задържаше да не хукна нанякъде.
Отново ме засипа градушка от имена, лица и гласове. Звънливи гласове с напевен виенски диалект, изричащи благопожелания, но будните ми сетива усетиха под тази глазура завистта, критичното любопитство и вродената надменност на всички тези принцеси, княгини, графини и херцогини.
Едва приключи приветствената процедура, и Франц Йозеф ме помъкна към големия балкон, гледащ към градината.
– Длъжен съм още веднъж да покажа на виенчани тяхната бъдеща императрица, Сиси!
Паркът бе озарен от факли и лампиони. В светлината им съзрях море от глави и извърнати нагоре лица. Към вечерното небе се издигна буря от ликуващи възгласи. Шумът беше толкова чудовищен, че се дръпнах зашеметена назад.
– Нека да влезем вътре, Франци, ужасно съм уморена – примолих се на императора аз и се вкопчих в ръката му, търсейки закрила.
– За каква умора може да се говори сега, ангелче мое – отвърна той с шармантния си виенски акцент. – Та ти още не си разгледала сватбените си подаръци. Големият салон е заприличал на съкровищница.
Франц Йозеф не преувеличаваше. Всички провинции на империята и всички европейски кралски дворове бяха изпратили във Виена истинско изобилие от скъпоценности, сребърни предмети и почетни дарове. Не стига това, ами получих още един подарък – собствена свита, предвождана от главна придворна дама, която щяла да отговаря за изпълнението на всичките ми желания.
Почетният пост на главна придворна дама бе поверен на графинята на Лихтенщайн София Естерхази. Научих, че се числяла към близките довереници на императорската майка, поради което била особено подходяща да ме вземе под крилото си. Предпочитах да мина и без нея. Отдавна беше надхвърлила петдесетте и се държеше толкова натегнато и намусено, че хич не ми се щеше да я виждам всеки ден.
Ала никой не ме питаше за желанията ми, така че начумерената графиня веднага се захвана за работа. Представи ми моя секретар, дворцовата камериерка, прислужничките, камериерките, пазачите на вратите, лакеите, слугите, както и моя главен управител, княз Лобковиц, при това – най-подробно и с всичките им титли. Как да запомня всички тези имена, длъжности, лица?
– Дано да не объркам секретаря с някой слуга – уплашено прошепнах на Франц Йозеф.
– Не бой се, има кой да ти каже – през смях ме успокои той.
С крайчеца на окото си видях как главната придворна дама сбърчи строгия си нос. Леле Боже, как ще се погаждам с тази ламя?
Последвалата галавечеря се проточи безкрайно. Този път дори Франц Йозеф нямаше възможност да яде бързо както обикновено. От умора почти не можах да преглътна и залък. Когато най-после ми разрешиха да се оттегля, всичко плуваше в мъгла пред очите ми. Главната придворна дама ме последва в спалнята ми така естествено, че не се осмелих да протестирам. Там тя подгони прислужничките и заповяда „да се приготви принцесата за нощта".
В безграничното си изтощение дори не изпитах неудобство, задето ме наблюдаваше как си обличам нощницата. Докато камериерката ми решеше косата с четка, тя се приближи до една масичка с вретеновидни крака край прозореца и взе облечената в кадифе папка, която се намираше там.
– Какво е това? – промърморих немощно, след като тя мълчаливо ми подаде папката.
– Церемониалът за тържественото влизане на Ваше Кралско Височество във Виена – сковано отвърна дамата. – Ако обича Ваше Височество да го проучи най-подробно, тъй щото Ваше Височество да знае какво предписва испанският дворцов етикет. Документът е изготвен от князете Фюрстенберг и Ауерсперг, за да не допуска Ваше Кралско Височество грешки при церемониала.
– Ами другото? – Забелязах, че в папката имаше два документа.
– Церемониалът за бракосъчетанието на Негово Императорско и Кралско Апостолическо Величество – процеди през тънките си устни тя. Макар да ме наричаше Кралско Височество, прозвуча, сякаш искаше да ми каже: „Не можеш ли да четеш, глупачке?".