Върволицата нямаше край, а уморителните и изтощителни дни, недоспиването и непрестанно потисканите ми чувства внезапно си поискаха своето. Залата се замъгли пред очите ми, олюлях се. Едно знаех само: не бива да излагам Франц Йозеф, като припадна пред всички тези хора. Затова сторих единствено възможното – избягах. Озовах се в една спокойна стаичка и мигом се свлякох, хлипайки, върху първата табуретка.
Доста време измина, преди да забележа, че около мен се суетяха няколко дами. На първо място, разбира се, леля София и майка ми, но също и страховитата графиня Врана и още две придворни дами, които бяха част от моето домакинство и чиито имена постоянно забравях в бъркотията.
– Вземете се в ръце, Ваше Императорско Височество!
– Какво ти става, Сиси? Да не искаш императорът да се тревожи за теб?
– Много й дойде на малката. Какво да се прави, още е безумно млада.
– Овладей се, Сиси!
– Ето какво се получава, когато направиш от дете императрица.
Заболя ме от последната забележка. Тя нарани гордостта ми и моментално пресуши сълзите ми. Не знам кой я направи, но скритата в нея злоба ме бодна като игла. Това ли си мислеха за мен всички? Дете, одързостило се да стане императрица?
– Съжалявам – притеснено се обърнах към леля София, която, както винаги, владееше ситуацията. – Дали може да ми донесат чаша вода, със сигурност ще ми помогне да се съвзема.
Тя ме изгледа изпитателно и в миг въведе ред в развълнуваната женска групичка. Покорно изкарах докрай уморителното празненство заедно с Франц Йозеф. Цяла Виена блестеше в празнични светлини, а през това време ние се хранехме от златните чинии на Хабсбургската династия, които бяха извадени за специалния повод. Вече не си спомням какво ядох, но точно помня, че след това бях придружена до моята спалня от дванайсет пажа с факли, четири камериерки, графиня Естерхази, придворните ми дами и от майка ми. По-точно казано, до нашата спалня. За щастие вътре влязоха само няколко дами, които да ми помогнат. Мама ме обгрижи за последен път. Не ми хареса изражението на лицето й.
Не само тя – цяла Виена, а може би дори цялата монархия, очакваше с напрегнато любопитство събитията през тази нощ. Само при тази мисъл отново се почувствах на ръба на нервен срив. Какво ги засягаше всички тези хора онова, което вършехме с Франц Йозеф? Кое им даваше правото да проявяват интерес към нашия брачен живот? Не посмях да задам тези въпроси на майка ми, защото дълбоко в сърцето си вече знаех, че отговорът й няма да ми хареса.
За разлика от друг път, през онази вечер бях благодарна за ловките ръце, които ме освободиха от булчинската рокля. Сама нямаше да мога да развържа нито една панделка, както бях разтреперана и със свито сърце. Когато се озовах с разпуснати коси в леглото, вече се чувствах съвсем зле от свръхнапрежение.
– Не се бой, Сиси! – мама ме целуна по челото и тихичко се опита да ме успокои. – Ще видиш, че всичко ще мине добре. Франц Йозеф е мил младеж, просто му се довери. Така се полага, съпругът и съпругата следва да споделят брачното ложе. И ти ще свикнеш, а като станеш майка, ще бъдеш обезщетена за всичко. Изпълни женския си дълг. След като толкова силно обичаш Франци, със сигурност няма да ти е трудно да го изтърпиш.
Трудно? Дълг? Да изтърпя? Не бяха ли това погрешните думи? Аз бленувах за любов и страст, а тя ми приказваше за послушание и майчинство. Скована от безпомощност, зарових лице във възглавницата, щом ерцхерцогинята най-после въведе Франц Йозеф в стаята. Усещах погледа й, очакването й, ала не бях в състояние да промълвя нито звук. Бях вцепенена от страх.
Не посмях да помръдна и когато леглото се раздвижи и Франц Йозеф легна до мен. Чувствах присъствието му, ръката, която ме притегли по-близо, и сладката целувка върху челото ми. Топлота, нежност и най-после – никакви изисквания, а просто закрила и уют.
– Няма защо да се боиш, Сиси – подзе той, очевидно доловил паниката ми. – Не искам да ти причиня болка. Клетото ми мъниче, та ти си леденостудена и трепериш. Не се дърпай, само ще те загрея мъничко...
Нежната му ръка ме замилва успокоително по гърба и след цяла вечност аз наистина успях да се отпусна. Вълнението отлетя и на негово място се настани умората. Мили боже, колко уморена бях... ужасно, страхотно уморена...
* * *
– Много те моля, Сиси, престани да се превземаш като дете. Нали все пак ще ми кажеш какво се случи? Трябва да знам. Целият „Хофбург" бръмчи като кошер. Камериерките твърдят, че тази нощ Франц Йозеф не е консумирал брака ви.