Майка ми изглеждаше, сякаш бе научила, че всеки миг Виена ще потъне вдън земя. Притеснена до смърт, аз отбягвах питащия й поглед. Не желаех да говоря за изминалата нощ. Кога ще го разбере най-после?
– Ама ние спахме заедно в леглото – отроних неохотно аз, след като тя заповеднически добави:
– Е, казвай! И какво правихте в леглото?
– Какво имаш предвид? – Знаех си аз, че мама ще ми се разсърди, след като разбере, че съм заспала в обятията на Франц Йозеф, без да му пожелая лека нощ.
– И още питаш? Ама че наивност! Как е възможно? Франц Йозеф е натрупал достатъчно опит, за да... – тя смутено замлъкна по средата на изречението, добави енергично: – Е, така де! – и с нов устрем продължи: – Все пак той е очарователен младеж...
Идеше ми тутакси да потъна в земята. Какво им ставаше на всички? От сутринта ме преследваха тези въпросителни погледи, тези многозначителни забележки и глупавото шушукане зад гърба ми. Едвам го изтърпях още по време на закуската. На всичкото отгоре Франц Йозеф настоя да закусваме с леля София и цялото семейство.
– Но защо?
– Такъв е обичаят при нас, Сиси. Не мога да обидя ерцхерцогинята, като променя всичко само защото сега съм женен мъж.
Още първият ден на моя брак ясно ми показа кой командва в „Хофбург" и с кого трябва да се съобразявам. Леля София беше нещо повече от майка на императора, тя беше самият Господ в тези великолепни зали, където обаче ставаше ужасно течение.
– Сиси, не ме карай да се ядосам. Какво ви става на вас двамата? – Мама ме изтръгна от мислите ми и продължи да ме врънка, докато не разбра всичко. След което плесна с ръце и недоумяващо поклати главата си, увенчана с дантелено боне. – Мили Боже, била уморена? А той те оставил да спиш? Ама моля те, Сиси, вече си омъжена жена. Имаш задължения и аз силно се надявам, че ще ги изпълняваш. Нали не искаш да хвърлиш срамно петно върху възпитанието и родителите си?
Нямах отговор на всичко това. Откога ми беше забранено да бъда уморена? Откъде накъде ще ме държат отговорна за неща, случващи се зад затворени врати? Нима трябваше да търпя жадни за клюки камериерки да проверяват леглото ни и да тръбят наляво и надясно, че още не се е случило онова, което е трябвало да се случи?
Тягостният разпит, на който ме подложи майка ми, така извъртя нещата, че щадящото внимание на Франц Йозеф се оказа недостатък. Обичах го заради търпението му, но майка му вероятно го укоряваше така, както моята укоряваше мен. За първи път осъзнах какво означава да родиш осем деца от човек, за когото си се омъжила насила, по заповед на родителите си, без капчица любов. Горката мама.
Двете майки не ни оставиха на мира, докато през третата нощ Франц Йозеф най-сетне не изпълни така наречения си дълг. Може би и той като мен се опасяваше, че в противен случай ерцхерцогинята ще стои до леглото ни, докато „то" се случи.
– Имай ми доверие, Сиси – весело ме помоли той. – Може първия път да не ти спестя мъничко болка, но после ще ти хареса. Знам какво да правя, за да ти допадне.
Изрече го така убедено, че почти щях да му повярвам, ако не бяха тези обезпокоителни искрици в инак благите му очи. Изведнъж престана да бъде благ и мил, а стана необуздан и разгорещен. Сграбчи ме така силно, че не можех да се дърпам. Ръцете му внезапно се оказаха навсякъде по вцепененото ми тяло, те опипваха, завладяваха и не ми даваха възможност да се изскубна. Със сила преодоля безмълвната ми инстинктивна съпротива. Нито хлипането ми, нито приглушеният ми вик го отклониха от целта му.
Изпаднах в ужас – не толкова от болката, колкото от грубата сила на това принудително посегателство. Не си бях представяла, че ще ми се наложи да пожертвам толкова много. Всичко в мен се съпротивляваше на ситуацията, в която ми бе отредена ролята на беззащитна жертва. Кой даваше право на Франц Йозеф да потъпква мислите и чувствата на едно човешко същество – на своята съпруга?
Първият ми контакт с плътската страст не беше нито нежен, нито съблазнителен. За мен този допир беше насилствен и ужасно неприятен. Онзи Франц Йозеф, който, пъшкайки триумфално, подпечата с кръвта ми собственическото си право, ме изпълни със страх., Той ми причини болка, разплака ме. А уж се бе заклел да ме обича и закриля вечно...
Първите часове, които прекарахме наистина насаме, посяха в мен и първите съмнения. Възможно ли бе сълзите ми да му харесват? Дали не ги приемаше като доказателство за своята твърдост и решимост? Той целуваше мокрите следи по бузите ми с нежност, твърде закъсняла, за да ми донесе утеха.
– Колко си прекрасна, Сиси! Много те обичам – помилва мократа ми буза той.