– Нужно ли е така да усложняваш всичко? – попита Нене, както обичайно с разсъдливост и спокойствие. – Ти си императрицата.
– Да не си се наговорила с майката на Франц Йозеф? Винаги сте се разбирали добре двечките. И тя повтаря същото и обосновава с него всяко нареждане, дори най-глупавото. Все едно дали става въпрос колко често да яздя, или дали е редно да нося корсет.
Нене се засмя.
– Да не би да твърдиш, че ти заповядва и по този въпрос?
– И още как – разгорещих се аз и в интерес на истината додадох: – Е, това беше само в периода, през който очаквах малката София. Ерцхерцогинята се опасяваше, че пристягането ще увреди детето. Страхуваше се дори, че можело да ми навреди, ако говоря с папагала или дам захарче на конете.
– Това пък защо?
– Някакъв глупак й внушил, че внучето й можело да прилича на папагал или на кон.
– Не говориш сериозно, нали?
– Напротив – въздъхнах аз. – Представа си нямаш колко са глупави хората в двореца. Интересуват се само от клюки и интриги. Кой за кого е женен и кой на кого изневерява, кой с кого е бил видян в „ Бургтеатър" или в операта и кой е задлъжнял така, че палатът му вече принадлежи на банката. И без това ходят на театър само за да си покажат роклите и да разберат коя актриса с кой благородник спи. Когато някой от тях вземе в ръцете си книга, то е, защото иска да го нарисуват как държи книга, а не защото възнамерява да я чете. Дори императорът се отнася към книгите с подозрение. Казва, че му се налагало да чете толкова много документи, та не му оставали сили за подобни глупости. Майка му твърди, че главоболието ми се дължало на многото четене. Насъска Франци да ми забрани да чета, представяш ли си? Какво друго можех да правя в дългия период на очакване? Да се побъркам?
– Със сигурност съветите й са били добронамерени – не без основание предположи Нене.
– О, да! – кимнах аз. – Ако зависеше от нея, трябваше през цялото време да се разхождам в парка като буре на два крака. Може би с графиня Врана за компания, която да носи след мен дворцовия протокол в марокенена подвързия.
– Не си справедлива към главната си придворна дама, Сиси – вметна Нене. – Графиня Естерхази е натоварена с важна задача.
– И още как! Тя надзирава протокола – дори самата дума ме дразнеше до смърт. – Всичко се върти около тъпия етикет и смехотворните предписания. Около кухите разговори и постулата, че не бива да се пренебрегва, обижда или забравя никой, който има поне двайсет предци с достъп до двореца. Тежко ти и горко обаче, ако обърнеш внимание на градинаря или на коминочистача. Монархията ще рухне, ако размениш с такъв човек повече от две думи. Векбекер ми го наливаше в главата през цялото лято.
– Флигеладютантът на императора? Какво общо има той?
– Ерцхерцогинята му възложи да ме обучи по дворцово беседване. Представяш ли си? Всяка вечер седеше с Враната на нашата маса и ме караше да бърборя за незначителни неща, вместо да си приказвам с Франци. И всичко това – само за да не обидя с мълчанието си болните от подагра пълномощни министри и склерозиралите генерали, когато бъдат приемани в двореца. Би ли ми казала защо трябва да говоря с тях, след като изобщо не ги познавам?
– Ами точно защото трябва да се запознаеш с тях – отвърна Нене, колкото енергично, толкова и логично. – Прекаляваш с чувствителността, Сиси, това не ти се отразява добре. Вразуми се, макар само заради Франц Йозеф. Вече не си дете.
Права бе, признавах. Както си седях тук и гледах към езерото и ливадите, започвах да осъзнавам, че чувствата, които изпитвах във Виена, май са били малко пресилени. Може би кънтящите, ветровити зали на „Хофбург" бяха виновни за потиснатото ми настроение. Неуютното великолепие на златните орнаменти и тежките кадифени драперии направо те смазваха, докато не разбереш, че няма нито баня, нито други практични съоръжения. И това беше в съответствие с испанския дворцов церемониал. Отвън впечатляващо, зад фасадата – ужасяващо празно. През зимата твърде студено, през лятото твърде топло. Никога практично. Никога уютно.
Сетих се за малката ерцхерцогиня, която спеше там в своята люлка. Не се съмнявах, че е добре. Обгрижвана от баба, дойка и детегледачка, тя нямаше да забележи отсъствието на собствената си майка. Бяха я изтръгнали от ръцете ми, преди да съм опознала чувството да я държа, отново изтъквайки, че като императрица имам да върша по-важни неща от дундуркането на новороденото.