– Харесва войници? – вдигнах вежди. – Затова ли реши, че ще му допадна? Защото аз не...
– Не, глупчо – засмя се Сабина. – Реших, че ще те хареса, защото, ако не броим предпочитанията му в леглото, ти си точно като него.
– Глупчо ли станах? – Пресегнах се и я улових за кръста.
Придърпах я към себе си. Все още беше с изящната сребристосива дреха, а сребърната обеца с гранатите блещукаше до гърлото ѝ.
– Ти си глупчо, който се би храбро с императора и затова получава наградата. – Свали обецата и я пусна в дланта ми. – Трибуните се домогваха до нея, макар да не разбирам защо. Ти ги победи и следователно е твоя.
– Ами ти?
– О, аз вече съм твоя – отвърна ведро тя. – Обичам те, Викс. Всъщност те обичам много.
Стомахът ми се сви неспокойно, докато се мъчех да измисля как да се измъкна. За пръв път се държеше като влюбена, това беше сигурно, но пък разговаряше с мен и ме заглождиха съмнения, предвид факта, че родителите ми винаги разговаряха – за всичко и непрекъснато и бяха свързани до живот, а вероятно и в отвъдното. Бащата на Сабина и домина Калпурния също разговаряха непрекъснато, като се замисля... Дали разговорите под завивките са главното, а не просто смехът и забавлението? Разговорът ли хвърля мъжа в дълбокото, откъдето няма измъкване?
Не знаех какво да кажа. Не знаех какво мисля, не знаех какво чувствам и какво искам. Всъщност не знаех почти нищо и се чудех как да се измъкна от това, но Сабина се позасмя и легна върху мен за целувка. Зарових ръце в копринената ѝ коса, пристегната на тила, развързах я, тя се разпиля и мигът отлетя.
ГЛАВА СЕДМА
САБИНА
– Тази година не се намират лесно. – Сабина взе нара от сбръчканата ръка на продавачката на плодове и ѝ подаде монета. – Благодаря, че си ми запазила, Ксанте.
– Разбира се, домина – усмихна се широко старицата и се поклони припряно.
Сабина се отдалечи с усмивка, поднесла нара под носа си. Малко повехнал, но все още сладък.
– Знаеш името ѝ – изненада се Адриан и ѝ протегна малък сребърен нож да обели кората на нара.
– На Ксанте? Разбира се, винаги си купувам плодове от нея. Добре е да помниш имената на хората.
– Дори на плебеите ли?
– Особено на плебеите. – Сабина извади първото зрънце от нара и го лапна. – Татко знае имената на всичките си подопечни и те са готови на всичко за него. А император Траян познава всичките си преторианци и семействата им. Знае как центурионите кръщават конете си.
– Да – кимна замислено Адриан. – Върши му работа, нали?
В студеното и ветровито утро сивото небе се чумереше над главите им. Навесите и завесите плющяха по Римския форум и изнервените търговци ругаеха, пристягайки краищата на непокорните платнища, гонеха шапките си, политнали върху плочника. Сабина се разхождаше бавно край сергиите и павилионите, увита плътно в розова вълнена пала. Адриан крачеше до нея, висок и спокоен в снежнобяла тога. Превеждаше я край разбунените от вятъра локви, а телохранител на Норбанови ги следваше чинно. Не беше Викс – много благоразумно Сабина беше помолила да я придружи един от другите телохранители, когато Адриан се отби да я покани на разходка из града. Тази сутрин не искаше Викс да подслушва всяка дума от разговора и да я измерва с навъсен поглед, щом Адриан я докосне по ръката.
– Чакай, ще купя това. – Сабина спря до сергия с кожени топки, взе една, подхвърли я и я улови. – Достатъчно мека е. Бебето на Калпурния ще си играе с нея, като се роди.
– Добър избор – похвали я търговката. – Защо не му вземете и една халка, за да си търка венците.
– Да, Лин се измъчи много, докато му никнеха зъбите... – Сабина събра в шепа зрънца нар и попита търговката как са децата ѝ. Изслуша дълга история за любимата ѝ дъщеря, която проходила цял месец по-рано от очакваното, и сподели рецепта за облекчаване на подути венци. – Малкият ми брат нямаше да оцелее без карамфилово масло – сподели тя и извади няколко монети.
– Много добре се справяш – отбеляза Адриан, когато се отдалечиха от търговката, която се кланяше и им махаше за сбогом.
– Не е толкова трудно. Трябва просто да се интересуваш от хората.
– Хората не ме интересуват – призна Адиран. – Освен ако не са умни.
– Знам. И аз не те интересувах, докато не показах, че имам мозък в главата си. – Сабина подаде плика с топката и халката за чесане на венци на телохранителя. – Но защо не се преструваш, че се интересуваш, за да спечелиш симпатията им?