– Не притежавам твоя талант, Вибия Сабина. – Полускритите зад брадата устни на Адриан се разтегнаха в усмивка. – Да се държа непринудено с хора от всички прослойки.
– Като начало се постарай да им запомняш имената – посъветва го Сабина. – Усмихвай се, когато те поздравяват. Разговаряй с тях. Помниш ли поправката на Лекс Корнелия, предложена от баща ми. Онази за корупцията сред държавните служители? Идеята му хрумнала, след като разговарял с бивш роб, запознат с подкупните служители по-добре от всеки друг. Роби, освободени роби, плебеи – ти ги подценяваш, а не бива. От тях можеш да научиш много.
– Вероятно. – Късо подрязаната брада на Адриан беше с един оттенък по-тъмна от косата му, но отблизо Сабина различаваше тънките златисти косъмчета в нея. – Ако се омъжа за теб, ще предразполагаш робите, освободените роби и плебеите заради мен.
– Кое място заема това умение в списъка с качествата ми?
– По-високо от зестрата ти несъмнено. Сестерциите не са нищо особено. Обаянието е съвсем друго нещо.
Сабина облиза поредното зрънце нар от пръста си и вдигна глава да се полюбува на африканския мрамор, осеян с паяжина от нишки, с който беше облицован Храмът на Конкордия[22]. Подмина ги жена с измъчено изражение, опитваща се да усмири мантията си, пазарската кошница и двете си деца в бурния вятър.
– Вчера императрица Плотина ме покани в двореца. Да ѝ помогна да тъче.
– Харесва те много.
– Всъщност я разочаровах. Оказа се, че не ме бива със стана, плетката ми е хлабава, а дрехата ми е неприлична, защото е без ръкави. Теб обаче те превъзнасяше до небесата. Целият разговор се въртеше около теб. Вярно ли е, че когато си бил малък, си разделил градината ѝ на провинции и си ги редувал да им бъдеш губернатор? Оцени административната ти система като впечатляваща за единайсетгодишен. Разказа ми и как на четиринайсет си убил вълк по време на лов и как си спал, завит с кожата му, докато всички косми не опадали...
Адриан се изкашля смутено.
– Знаеш ли, че императрицата ще стане Августа? – попита припряно. – Това е голяма чест. Траян предложи да ѝ отреди титлата и по-рано, но тя отказа. Обясни, че няма да приеме нито да я нарекат Майка на Рим, нито почестите на Сената, преди да ги заслужи.
– Заслужава ги, убедена съм – Сабина подхвърли нарово зрънце във въздуха и го улови ловко с уста. – Едва ли щях да бъда образцова императрица, ако бях съпруга на Траян.
– Ти ли? – Адриан спря. – Обсъждали са такава възможност?
– Не точно. Но когато император Домициан умря, предложиха империята на татко.
– Какво? – Адриан се озърна ужасено. – Как ти хрумна?
– Като малка често подслушвах пред вратите – обясни Сабина и извади още няколко зрънца, блеснали като скъпоценни камъни. – Никой не ми казваше нищо и аз ги подслушвах. Няма да повярваш какво чувах... Както и да е... Ако татко беше станал император, щеше да осинови Траян и да ме омъжи за него, за да скрепи съюза им. Тоест Траян щеше да ми бъде съпруг, а не любим роднина. Но татко отказа да надене пурпура и затова сега Траян обявява Плотина за Августа на Рим, а ти ме ухажваш.
– Милостиви богове! – възкликна тихо Адриан. – Не разказваш, надявам се, тази история на всеослушание.
– Разбира се. Умея да си държа езика зад зъбите. И се радвам, че не станах императрица. Сънувала съм го понякога като повечето момичета, пък и не е съвсем безинтересно, предполагам. Но е длъжност, която изпълняваш до живот. А аз не искам да ме затворят с диадема в двореца до края на дните ми. Въпреки че с Траян щяхме да се спогаждаме. Обожавам го.
– Всички харесват простовати войници като него – измърмори недоволно Адриан.
– Той не е само войник! – възрази Сабина. – Умее да държи юздите и на Сената, и на легионите... Създава впечатление, че е обикновен войник, но прост легионер не би успял да съчетава и двете.
– По-добре да се съсредоточи върху администрацията на империята, вместо да я разширява. – Гласът на Адриан придоби нравоучителната интонация, с която ѝ говореше за гръцките философи, независимо дали ги е чела, или не. – Необходимо е да подеме строителна програма – храмове, акведукти, нов форум. Повтарял съм му го стотици пъти, но не ми обръща внимание. – Той се намръщи. – Не го интересуват съветите ми. Нито пък аз.
Видя го онази вечер на празненството у вас. Когато телохранителят ти ме направи за смях.
Лицето му се изопна леко.
– Не мисля, че Траян не те харесва. Не точно. – Сабина сметна за по-уместно да отклони разговора от Викс. – Той е с гореща кръв. Ти си по-хладен. Топлото и студеното не си подхождат.
22