– Шшт! Започват!
Трибуните нададоха гороломен вик при появата на първия впряг – четири черни жребеца със зелени пера, танцуващи над главите им. Още две колесници за Зелените, после една – за Сините. Сабина изсъска, докато минаваха край нас като синя вихрушка, а аз се засмях.
– Сините са самото зло – заяви тя невъзмутимо. – Или поне така ми повтарят от малка.
Засмях се отново и я изгледах изненадано. Червените излязоха последни. Галът в колесницата размаха камшик с червени мъниста да изправи на задни крака кестенявите си жребци и Сабина развя знаменцето си. Аз пъхнах два пръста в устата си и изсвирих оглушително, което накара съседите ни да подскочат.
– Колко интересно! – възкликна Сабина. – Покажи ми как се прави.
Показах ѝ как да свие език зад зъбите. Тя ме наблюдаваше съсредоточено. После пъхна пръсти в устата си и на третия опит успя.
– Отлично – отбеляза доволно. – Благодаря, Версенжеторикс.
– Благодариш ми за нищо и никакво свирене?
– Нещо ново е. Гледам да научавам по нещо ново от всеки.
– И от лошите ли? – попитах учудено.
– Дори от злодеите може да се научи нещо интересно. Дори от майка ми.
– Какво... хмм... научи от нея?
Примигнах да отпъдя спомена как майката на Сабина – в ефирна зелена коприна и с благоуханни черни къдрици – ме уведомява с тихия си сладък глас, че съм страхлив досадник, който ще умре на арената. Да, помнех добре майката на Сабина. Питах се доколко я помни дъщеря ѝ, макар...
– Мама се обличаше красиво – отвърна Сабина. – Но признавам, иначе беше разглезена, злобна интригантка.
– Изчерпателно описание – съгласих се аз. – Щом си толкова любопитна да научаваш нови неща, мога да те науча не само как да свириш...
Сабина се поусмихна, но погледна към арената, сви майсторски език и изсвири пронизително.
– Давайте, Червени! – извика, а Траян размаха кърпичката си от императорската ложа и осемте колесници полетяха напред.
Последва обичайната блъсканица за вътрешната писта, впряг на Белите се преобърна сред вихрушка от копита, прахоляк и крясъци, останалите се спуснаха към другия край на арената – сини пера, следвани по петите от зелени и червени. Скриха се зад острия завой в далечния край на арената, викове и крясъци отекнаха от отсрещните трибуни и аз седнах отново.
– Значи имаш ухажори – подхвърлих небрежно на сенаторската дъщеря. – Кой предвожда глутницата?
– Един-двама – сините ѝ очи се насочиха спокойно от арената към мен. – Татко обеща да ми позволи да избера някой по свой вкус в рамките на разумното.
– Какво означава в рамките на разумното?
– Едва ли ще ми позволи да се омъжа за освободен роб, собственик на касапница – обясни Сабина. – Или за непрокопсан комарджия с купища дългове. Или за мъж, който пътува много.
– Какво му е на пътуването?
Колесниците профучаха край втория завой. Буря от възторжени възгласи възнагради Червените при опита им да изпреварят Сините откъм външната страна.
– Ако се омъжа за генерал или за провинциален губернатор, ще напусна Рим, а татко предпочита да съм наблизо. Но ще го разочаровам.
– Защо? Хвърлила си око на генерал ли?
– Не – очите ѝ се насочиха отново към арената. – Хвърлила съм око на света.
– Високо се целиш.
– Светът е голям.
– Виждал съм Британия – вметнах. – Лондиниум е затънтена дупка, но Британия е красива. Намира се на север.
– Разкажи ми.
– Планини – започнах аз. – Планини и море, хладно е, но мъглата се стеле над върховете и ти се привиждат странни неща...
Заразказвах за Британия и Сабина ме слушаше с цялото си тяло, попиваше всяка дума, докато конете изгромолиха още два пъти по пистата.
– Искам да видя Британтия – обяви тя, щом млъкнах. – Но искам да видя и всичко друго.
– Откъде ще започнеш?
– Юдея? Галия? Египет може би. Боговете им са с животински глави и това винаги ми се е струвало много интересно. Или Гърция. Искам да посетя Спарта и Атина, за да преценя къде наистина е по-добре.
– Спартанците имат по-добри армии. – Спомних си историите, които ми разказваше мама. – Така де, имали са някога.
– Да, но какво друго имат? – Сабина се замисли и конете профучаха отново край нас сред облак прахоляк и окуражителни възгласи. – Струва си да видя.
– Знаеш ли как се женят? – Знаех го от мама. – Нощем отвеждат всички момичета в планината, дават им преднина и пускат момчетата след тях. Всички са голи и която уловиш, ти става жена.
– Добре че не го правим в Рим. Не ме бива да тичам.