— В нашата секция Азис, Де Фрайтас, Тлало. Хората от Земя 10.
— Не са достатъчни, Чарлз. Не са достатъчни. Но поне подсигурихме Ибрим Ходж Керим.
— Поискала си от него да се присъедини към Ордена.
— Един вид. Той ме информира, че няма да се нуждае от помощта на Ордена. За нещастие. Но осъзнава ситуацията. Фактът, че в миналото ни е помагал, може да навреди сериозно на шансовете му да стане Примарх на Целостта на Познатите светове.
Чарлз Вилие си взе бонбонче от една порцеланова чинийка:
— А обмисляла ли си възможността просто да реши, че няма да се кандидатира за Примархията?
— Абсурд. Пълна нелепица.
— Не всеки е толкова амбициозен като теб, кора — каза Чарлз Вилие, като си позволи още едно сладко бонбонче. — Тези наистина са вкусни. Още не мога да схвана тази работа с близнаците, но наистина умеят да готвят.
Почукване на вратата. Люис, камериерът на Шарлът Вилие от Земя 3, влезе с кафето. Забеляза неловкото мълчание, докато го наливаше в две чаши.
— Благодаря ти, Люис.
Шарлът Вилие отпи. Беше изключително, както и очакваше. Как успяват да направят така, че и на вкус да е същото както на мирис? — зачуди се тя.
Телефонът на Чарлз Вилие припя. Той почукна на екрана му, след което се изправи, отиде при вратата на кабинета, отвори я и погледна нагоре-надолу по коридора.
Заключи вратата след себе си.
— Разполагам с данни от проследяващото устройство — каза той.
— Значи работи!
— Евърнес е направил скок. Знаем къде са.
— Чудесно. До утре сутринта ще разполагаме с Инфундибулума.
— Не мисля — произнесе Чарлз Вилие. — Изглежда, скоковият ти пистолет не действа на толкова случаен принцип, както си мислиш.
— Разясни.
— Равнината, където е отишъл… посещавана е и преди — каза Чарлз Вилие. — Маркирана е от хаотичните наблюдения на сондата от З1.
Преди Наан да асимилират деветдесет процента от човечеството на Земя 1 и да го превърнат във втечнен нанотехнологичен разум, на същия свят бяха провели едни от първите проучвания в работата с портали на Хайзенберг — разпращане на сонди на случайни скокове из паралелните Земи, за да бъде картографирана поне една прашинка от огромното разнообразие на Множеството от Всички светове.
— Коя равнина?
Чарлз Вилие показа екрана на телефона си на своето копие.
Чашата с кафе падна от пръстите на Шарлът Вилие. Черната напитка плисна по бледия килим.
— Господ да е на помощ на всички ни — прошепна тя.
10.
Шутът беше истинска красота. От границата на наказателното поле, издигна се фалцирано като предизвикателство срещу вятър, атмосферни условия и физика. Защитниците на отбор „Червен“ стояха зяпнало, докато ги подминаваше; нападателите на отбор „Небесносин“, съдията мистър Армстронг, дори общият работник мистър Мижковски — всички бяха спрели вторачено. Даже Мия Сарпонг, която беше ритнала топката, стоеше поразено. Никога дотогава не беше изпълнявала такъв удар и знаеше, че няма да се повтори. Такъв шут се получаваше веднъж в живота. Бекъм би убил, за да фалцира топката така. Въртеше се вътрешно. Нямаше начин да бъде отиграна. Премина в дъга към горния ляв ъгъл на вратата на отбор „Червен“. Еверет М още не я виждаше.
Мия, отбор „Небесносин“, мистър Армстронг, мистър Мижковски до един оформяха Гоооооооллл! с устни.
В последния момент топката се появи в периферното зрение на Еверет. Би излъгала всеки нормален човешки вратар. Еверет М захрани с енергия подобренията в себе си. Кибернетичните импланти на Трин се задействаха. Той подскочи. Разтегнат по цялата си дължина, пипна топката с върховете на ръкавиците и я изби в ъглов удар.
Общият вик замря. Никой не смееше да мръдне, докато топката се търкаляше през линията. Устата на Мия беше отворена невярващо. Изглеждаше готова да избухне в сълзи. Приятелките ѝ се затичаха, за да я прегърнат. Нещо напълно невероятно бе предизвикало друго, още по-невероятно нещо.
Еверет М изпитваше лека вина, докато отиваше да вземе топката и я търкулваше към играча на отбор „Небесносин“, за да изпълни ъгловия удар. Лесно можеше и да я избие чисто. Това вече щеше да е прекалено супер. Кимна срамежливо на Нуми и Готи Ема. Нуми го снима.
— Ще правим страница във Фейсбук! — извика тя.
След инцидента със смачканата кутия от кола Нуми и Готи Ема присъстваха на всички мачове от Десета лига в „Борн Грийн“, на които играеше и Еверет. Двете бяха единствените зрители. Навъртаха се на линията на мъртвата топка4, точно зад мрежата на Еверет М. Не бяха в полезрението му, но винаги усещаше присъствието им. Не му харесваше, че е сам там. Чувстваше се наблюдаван. Подозираше, че правят снимки на задника му.
4
Срещата се провежда на игрище с маркировка и за ръгби. Линията на мъртва топка се намира на десет метра зад головата линия. — Б.пр.