— Защо не може да построи двигател и не ни отмени с тегленето? — обади се Сен. Изобщо не правеше опит да прикрие своята неприязън към Какс. — Поне ще свърши нещо полезно.
— Тя и така върши нещо полезно.
— Тя?
— Искам да кажа „то“.
— Каза „тя“ — изсъска Сен. — Какво си разбрал? Какво си разбрал? Какво ти е казала?
Еверет нямаше представа защо е нарекъл Какс „тя“, но имаше някакво смътно усещане в главата, може би насадено там от самата Какс, докато сканираше мозъка му, за да се сдобие със знанията му по английски и палари, че точно това създание Джиджу е от женски пол. И че е млада. Стряскащо млада. Не искаше да се оставя на някоя от поредните игри на ревност на Сен. Бяха му познати още от момичешките клики в училището „Борн Грийн“. Съществуваха правила, които трябва да отгатнеш и хора, с които можеш или не можеш да разговаряш, но и това се налагаше да отгатнеш, и в крайна сметка всичко опираше до това на чия страна си, а не дали си прав, или не.
— Остави ги тези — каза той. — Онова, което искам да знам, е откъде черпи енергия. Нищо не се движи от нищото. Това не е никаква физика.
Лошата наука съсипваше научнофантастичните филми за Еверет. Междузвездни кораби, които могат да достигнат някое място за по-малко от шест парсека. Парсекът е мерна единица за разстояние, а не за време. И инерцията се запазваше. Защо този междузвезден кораб издаваше профучаващ звук, щом в космоса няма въздух, през който звукът да се предава? Когато Люк Скайуокър завиваше и правеше лупинги със своя екс-уинг изтребител, защо ускорението не изтръгваше гръбнака от гърба му? А другите стрелкащи се космически изтребители? С какво се задвижваха? Космическите изтребители и нанороботите не се задвижваха от невидима вълшебна енергия. Вълшебства не съществуваха.
Все пак — още не разбираше как работи Порталът на Хайзенберг.
Сен разсъждаваше практично по въпроса:
— Има ли значение?
— Има, защото единственият начин, по който мога да ги накарам да работят, без да нарушавам законите на физиката, е ако улавят електричество. Сякаш нещо го излъчва в тях. И си мисля, че ако могат да се захранват по този начин навсякъде, тогава и електричеството трябва да е навсякъде. Като например точно под краката ни. Ако ще строиш цял Диск на Андерсън, нищо не ти пречи заедно с това и да го окабелиш.
— И? Божичко, Еверет Синг, какви работи само ти се въртят из главата.
— Ако Джиджу могат да се захранват от тази енергия, и ние можем.
— О — произнесе Сен. И добави — Аа.
Викове. Шарки се зададе тичешком по разчистената пътека между дърветата, следван по петите от Макхинлит и капитан Анастейзия.
— Върнаха се! — изкрещя Шарки. — Sauve qui peut!5
Какс разтревожено нададе продължително, надигащо се подсвирване. Изправи се в цял ръст. Гребенът ѝ се наежи и от това започна да изглежда още по-висока. Ореолът прекрати кълцането като комбайн и прелетя, за да оформи корона около главата ѝ. Тя подметна палци нагоре. На върха на всеки от тях се появи закривено острие. А после Еверет видя от какво бяга екипажът. Връщаха се — пълчищата от гущери, които бяха погнали Шарки и бяха принудили екипажа бързо да се изкатери до кораба обратно по въжетата. Бързи, на една крачка, наближаваха все повече и бяха многобройни. Доста по-многобройни. Внезапен порой от тела, който се раздели при сблъсъка си с витловия двигател подобно на вълна и се разклони по дължините на въжетата.
— О, Боже! — извика Сен, след което се просна на земята, щом Какс си проправи път покрай нея.
Еверет вдигна Сен на крака, но масираната инвазия вече ги беше връхлетяла. Видя зъби, неизброимо много мънички, остри зъби. И нокти.
Какс застана пред вълната от създания. Вдигна ръце, прибра ноктите на палците си. Издаде продължително, мелодично подсвирване. Сякаш цялата червена гора направи пауза и се вслуша в песента ѝ. Роякът от гущери беше замръзнал на място. Всяко гущероподобно създание се изправи на задни крака, уви дълга опашка около тях и вдигна предни лапи. Еверет едва не се разсмя. Приличаха на мангусти. Извънземно разноцветни гущероподобни мангусти — хиляди. Гората заехтя от песен — песента на Какс, на гущеровия рояк. След което, след едно потрепване в цветовете на дъгата, бяха изчезнали.
— Имахте късмет — каза Какс. — Бяха мои сестри.
— Не виждам фамилни прилики — обади се Шарки.