Голямата Зала на присъствието се бе смълчала. На полирания под не почукваше и един нокът.
Императрицата на слънцето мигна с мембраните на очите си.
— Добре дошъл, беглецо по равнините. Аз съм Гапата Хехенреке Ексто Кадкайе, Императрица на слънцето, Майка на подвида Господари на слънцето, Шателан7 на Палатакахапа. Добре дошъл сред моите земи, владения и градове — гласът на Императрицата на слънцето бе омекотен, лек и влудяващо познат на Еверет. — Изминал си дълъг път. Моля, приеми гостоприемството на Господарите на Слънцето — сега вече му стана ясно. Императрицата на слънцето говореше с гласа на майка му. Еверет не беше сигурен кое го шокира повече — че Какс е извлякла спомена за майка му направо от главата му и го е дала на собствената си майка, или че не беше разпознал веднага гласа на Лора. И в двата случая си оставаше едно от най-зловещите неща, които някога е чувал. — Дъщеря ми ми разказа толкова много за теб. Колко вълнуващо! — кожата на Какс проблесна в деликатен тюркоаз, а гребенът ѝ стана ален. — Когато сондата от твоята вселена се появи над Световното колело, знаехме, че е само въпрос на време, преди да се завърнете. И сега сте тук с дар, какъвто никой от нас не би могъл да си представи. Ние обичаме даровете. В размяната на обекти… дарове, идеи, заложници, членове на семейството… показваме, че сме цивилизовани същества, не смяташ ли? Демонстрира желание и уважение.
Гласът на Еверет бе толкова студен, колкото студената буца в сърцето му:
— Известно ми е какво искате — видя как Шарки му хвърли поглед. Леко кимване на главата: направи го. Това е единственият начин. — Искате Инфундибулума.
— „Искам“ е толкова хладна дума — каза Императрицата на слънцето и Еверет усети как му призлява вътрешно, защото тонът ѝ бе същият, който Лора използваше, когато е много, много ядосана, но иска да демонстрира единствено своето дълбоко, дълбоко разочарование. Наранените чувства са по-жестоки от гнева. — Бихме оценили високо поне един жест от теб в замяна на онова, което ние правим. Нещо, с което да ни покажеш, че го взимаш предвид. Генкралиците са недодялан, груб народ без възпитание и още по-малка лична култура, но уважават протокола. Твърдят, че вие и корабът ви им се падат по право, защото сте се появили над Горските ясли, които упорито и срещу логиката на всички останали подвидове смятат за своя територия. Според спогодбата от Хедрехед Ларсуил горските ясли са създадени като общодостъпна територия преди осем хиляди години… Нещата може и да са различни на Външните пръстени, но там живеят студени и варварски създания, надалеч от светлината на слънцето, които почти не могат да се нарекат интелигентни. Уважаемата ми дъщеря Какакакакса е подала иск, с който да докажем, че се радвате на статуса на мои почетни гости — отсянката на тюркоазното на Какс се задълбочи. Гордост, предположи Еверет. Най-новата принцеса в тази зала с хиляда принцеси беше затъмнила останалите. Какви бяха цветовете за завист и негодувание? Еверет подозираше, че битките до смърт все още не са приключили за Какс. — Адвокатите ни са формулирали казус. Висшето настоятелство го разглежда. Очакваме да отсъдят до час. Отсъжданията на Висшето настоятелство винаги се зачитат, но ще изпратим група небесни кралици. Ескорт, почетна стража. Генкралиците понякога са и враждебни, дребнави създания. Приятелите ти и корабът ви ще бъдат върнати до изгрев-слънце.
— И в замяна… — произнесе Еверет.
— Единственото, което искаме, е да проучим Инфундибулума — каза Императрицата на слънцето.
Еверет добре познаваше този омекнал, вразумяващ тон. Майка му винаги го пускаше в ход точно преди да поиска от него нещо, което той не желае да изпълни.
— Щом могат да научат езика ни още преди да са се запознали с нас, все едно да им го подарим — промърмори Шарки.
— Как да постъпим? — прошепна в отговор Еверет. Чувстваше върху себе си тежестта на всички очи в Залата на присъствието.
— Еверет, това решение не е мое.
— Ти си старшият офицер. Възрастният.
— Инфундибулумът е твой.
— Нали ти искаше да го дадеш на Шарлът Вилие, за да спасиш кораба?
— Да. И винаги бих взел страната на кораба. И за мен е очевидно кое е добре за кораба. Но Инфундибулумът е твой. Ти трябва да вземеш решението. „Изберете днес кому искате да служите.“
— Но ако им дам Инфундибулума…
— Никой не твърди, че ще е лесно. Решавай, Еверет. Императрицата чака.