Първата вечер войниците направиха заграждение от забити в земята колове — по-нескопосано нещо Че не беше виждала — и вкараха пленниците вътре. Държаха ги вързани един за друг и под постоянно наблюдение. Някои от осоидите носеха арбалети, но и без тях можеха да опърлят непокорните от разстояние. Талрик явно не държеше на компанията на войниците си — намерил си бе един плосък камък встрани от заграждението, където се нахрани сам, а после се зачете в някакъв свитък.
Че бе предполагала, че ще се ползва със специално отношение — дали по-добро, или по-лошо, не знаеше, но специално, — щом осородните си бяха направили толкова труд да заловят нея и Салма. Но по всичко личеше, че за тях е поредната робиня и нищо повече.
Минаваше полунощ, когато я събуди приближаването на друга група, но май и тази не се различаваше от тяхната. Погледът й се спря най-напред върху оклюмалите пленници и едва след това върху пазачите им. Шестима осородни мъже, стройни, атлетични и свирепи на вид, чиято униформа бе различна от тази на Талрик и войниците му. Туниките им бяха срязани отстрани, шлемовете скриваха лицата им почти изцяло с изключение на тесен Т-образен процеп в средата, а в коланите им бяха втъкнати палки и камшици. Идеалните оръжия за транспортиране на роби, осъзна Че, достатъчни да вдъхват респект у стоката, но не толкова опасни, че да предизвикат проблем, ако попаднат в чужди ръце.
Сред войниците на Талрик се усети раздвижване и Че разбра, че на новодошлите не се гледа с добро око дори от сънародниците им. Колкото до другарите й по съдба, те също разпознаха новите униформи и по реакцията им личеше, че не очакват нищо добро.
Талрик се приближи с отсечена крачка.
— Някой да запали фенер — нареди той и един от войниците щракна послушно с кремък и запали фитила на маслена лампа. Светлинката, която лампата хвърли върху неравната земя, беше всичко друго, но не и уютна.
— Капитан Талрик. — Водачът на новата робска колона го поздрави небрежно. — Новата реколта.
Талрик плъзна поглед по затворниците, не повече от двайсетина.
— Още бегълци, Брутан?
— Защо не?
Талрик го изгледа с присвити очи.
— Сигурен ли си, че не превишаваш пълномощията си?
— На кого му пука? — отвърна Брутан. — Робът си е роб. Няма никаква разлика в дългосрочен план.
Талрик вдигна рамене.
— Е, ти знаеш най-добре, предполагам. Значи ще пиша още деветнайсет на сметката ти. И ще имам грижата да предам информацията нататък.
— Идваме с вас, капитане. Лично ще си прибера платата.
Сред войниците се надигна недоволно мърморене, но Талрик ги смълча с един поглед.
— Както искаш, Брутан. В такъв случай ще оставя всички на твоите грижи. Както казах, ти знаеш най-добре.
Новите затворници не се различаваха съществено от старите, имаше и няколко полуродни от различен вид, а също и мъж, който приличаше на осоид, реши Че. Колкото до охраната, двама очевидно бяха мравкородни с характерната бледа кожа на мравкоидите от Тарк. Тези роботърговци явно работеха по различни правила или пък не се съобразяваха с никакви.
Редовните войници охотно предадоха своите пленници на новодошлите и насядаха около огъня си. Заграждението беше разширено за нула време и новите затворници бяха набутани вътре — толкова нагъсто, че едва намериха място да седнат. Роботърговците ги наблюдаваха зорко, но изглежда повечето пленници усещаха, че режимът се е сменил. Скоро подхванаха разговори, макар тихо и предпазливо, разменяха си имена на хора и места. „Къде те хванаха? Колко далеч стигна?“
— Салма — прошепна Че. — Страх ме е.
— Нормално е да се страхуваш — успокои я той и й стисна ръката. — Просто запази спокойствие. Запази спокойствие и чакай.
Опита се да запази спокойствие, но стана същото като с медитациите. Не можеше да се концентрира и толкова. Бръмбарородният мъж до нея се обърна и я попита с кух, уморен глас: