— Чифлик? — предположи Че. Салма се взря напред. Зрението му беше значително по-силно от нейното.
— Не са сгради — отвърна той. — Но не мога да кажа какво са. — А после усетиха приближаването на пазач и млъкнаха благоразумно.
Пристигнаха по тъмно, но Че вече беше познала „нещата“, защото и преди беше виждала такива. Наистина не бяха сгради, а автовозила, чудовищно големи. Беше виждала да товарят в тях животни за транспортиране на едро… същата стока, в която се бяха превърнали сега тя и спътниците й.
Трийсетината роби в тяхната колона щяха лесно да се поберат в едно от возилата и пак да остане място, но клетките в задната им част вече бяха наполовина пълни. С роби като тях, забеляза Че. Струваше й се невероятно всичките тези хора да са бегълци. Още не бяха наближи двете огромни машини, когато различиха друга колона от затворници, която се придвижваше от юг. Мъже без коса, с мъртвешки бяла кожа, изпъкнала долна челюст, щипци на ръцете и гигантски ръст — така изглеждаха роботърговците на южната колона. Водачът им се срещна с представители на осородните роботърговци и започна да се пазари за цената на стоката си.
— От Ръбатата пустиня са — предположи Че. — Или дори от Паешките земи. Отдалече при всички случаи. В Империята явно има голямо търсене на роби.
— О, има и още как — кимна Салма. — Цялата Империя се крепи на техните рамене. Роби обработват нивите им, роби им строят къщите. Роби се трудят в мините и се грижат за всичките им нужди. Империята се къпе в робска пот, Че. А колкото до самите осородни, те не похващат друга работа, освен войниклъка.
Че вдигна поглед към него.
— Във Федерацията има ли роби?
Усмивката му се изкриви.
— Не ги наричаме така, но ако приемем, че вие имате платени роби във фабриките си, то и ние имаме такива на нивите си. Виж само какъв либерал е направила Академията от мен.
Колоната им беше спряла и Че видя как Брутан и Талрик — на значително разстояние един от друг — отиват да говорят с водача на големите автовозила. Дългурестите бледолики южняци вече приключваха със своята сделка. Ръцете им наистина изглеждаха зловещи. Явно бяха пригодени за битки и за нищо друго, мислеше си Че и ги зяпаше със страхопочитание. На трептящата светлина от огньовете новодошлите излъчваха единствено агресивност. Дрехите им бяха мешавица от кожа и метални плетки. Някои носеха брадви на коланите си, други — тежки мечове в презраменни ножници. Гледаха осоидите едновременно сдържано и арогантно.
Брутан се беше върнал при своите хора и им даваше нареждания. Че долови само няколко думи, но и те бяха достатъчни, за да разбере, че ще лагеруват тук през нощта, а на сутринта ще потеглят с машините. Огледа се за Талрик, но той още беше при возилата и обсъждаше нещо с водача им. По липса на други указания екипажите на возилата спуснаха вратите на клетките и започнаха да изкарват робите навън.
И тук имаше заграждение, две всъщност — набити в полукръг колове около задниците на возилата. Изкараните от клетките роби — приблизително седемдесетина души — бяха привързани на дълги въжета към коловете, макар че и без тази предпазна мярка нямаше къде да отидат, освен обратно в клетките.
Робите се сбутаха покрай набитите в полукръг колове — явно не искаха да привличат излишно внимание, като се разположат по-удобно в средата на ограждението — и останаха там, докато осоидите не решиха да ги нахранят, дълго след като самите те бяха вечеряли. С отработено движение един от пазачите метна платнена торба в центъра на кошарата и притихналите допреди миг роби пощуряха. Че нямаше никакъв шанс. Най-малкото движение би я захвърлило във водовъртеж от лакти, колене и юмруци сред мелето от роби, които се биеха за оскъдната дажба.
„Винаги съм искала да поотслабна малко“ — мислеше си тя, притиснала гръб към дървеното заграждение, докато чакаше хаосът да утихне. Скоро и това стана — в средата на кошарата останаха само неколцина, които се боричкаха за последните трохи. Салма се отпусна до нея с уморена въздишка. Чак когато й подаде мълчаливо шепа натрошени бисквити, корав ръжен хляб и парче сирене, Че разбра, че и той е участвал в мелето.
— За теб има ли?
— Достатъчно.
— Благодаря ти тогава.
Сянка падна отгоре им. Че вдигна уплашено поглед, но вместо някой от пазачите, над главите им беше надвиснал едър мравкороден.