— Докато ти беше в Хелерон, аз се опитах да я открия. Смятах да й поискам сметка за стореното. Само че не беше лесно да я открие човек… не, остави ме да довърша… криеше се, да, но не от нас.
Стенуолд затвори очи и се върна седемнайсет години назад.
— Накрая Неро я откри. Открай време го бива в проследяването. Когато отидохме, тя беше… зле.
Тисамон потрепна едва доловимо и това даде известна надежда на Стенуолд.
— Опитала се да дойде при нас, на уговореното място в уреченото време, но налетяла на осоиди… на техни агенти. Трябвало да се бие.
Това дойде в повече на Тисамон.
— И какво? Тя беше майстор на меча. Шепа агенти на осоидите не биха я забавили дори!
— Слушай! — повиши глас Стенуолд. Откри, че му е трудно да удържа собствения си гняв. Ставаше въпрос за отдавнашна несправедливост и сега беше в неговите ръце да оправи нещата. Тази мисъл му даде сили и той продължи: — Победила ги. Надвила ги всичките, но в битката я ранили лошо. Не била в най-добра форма заради състоянието си.
— Заради… състоянието си?
Стенуолд успя да разтегне устни в подобие на усмивка, толкова горчива, че тежеше като олово на лицето му.
— Била е бременна, Тисамон. И това я е забавило достатъчно, за да я ранят.
Богомолкородният го гледаше с празен поглед.
— Когато с Неро я открихме, раждането наближаваше, а тя беше много слаба. Много. Крила се през цялото време. Осите още я търсеха. Намерихме я в един от бедняшките квартали на Меро. Сам-сама. — Гледаше как различни и противоречиви чувства се борят за надмощие върху лицето на Тисамон. — Почина при раждането, но детето оцеля.
Спря дотук и остави неизречените въпроси на Тисамон да се натрупат в празнината от мълчание помежду им. Чакаше.
— Какво?… Но кой… кой е бил бащата? — промълви накрая Тисамон, толкова тихо, че лекият вятър отнесе думите.
— Знам ли. С кого е делила последно леглото си, ти как мислиш?
Тисамон го гледаше ужасено.
— Не… не.
— През последните си дни тя говореше единствено за теб. Каза, че спряла предпазните мерки. По свой избор. — Стенуолд съзнаваше, че сипва сол в раната, но истината му беше тежала с години и беше крайно време да прехвърли товара на други плещи.
— Тя е… това момиче е…
Стенуолд кимна.
— Но тя прилича на…
— О, прилича на майка си, по това две мнения няма. А какво е наследила от баща си тепърва ще видим.
— Значи е полуродна?
— Така излиза — каза Стенуолд. — Няма как да е иначе.
Тисамон се пресегна, сякаш да го сграбчи за яката, но спря на половината път, като клатеше леко глава.
— Защо не ми каза?
Стенуолд издържа погледа му, без да трепне.
— И как щеше да е реагираш ти? Какво щеше да направиш, ако ти бях пратил човек с новината, че жената, която мразиш най-много на света, ти е родила дете? Щеше да убиеш пратеника, в това не се съмнявам. А ако откриеше някой безумец, който да върне отговор, то този отговор би бил еднозначен — че бебето трябва да бъде убито незабавно.
— Не…
— Не, така ли? — повиши глас Стенуолд. — Полуродна, Тисамон? Мелез от паяк и богомолка? Тази най-отвратителна от всички неприемливи комбинации? Това би си помислил, нали? Или ще го отречеш?
— Не си имал право — каза богомолкородният.
— Не съм имал право да я държа далеч от теб, или не съм имал право да я оставя жива? Кое от двете? По онова време изборът беше мой. Бедната Атриса беше мъртва и аз можех да взема детето и да го отгледам като свое. Или можех да го оставя да умре, каквото без съмнение би било твоето желание. Боя се, че при избор като този гордостта на богомолките просто няма място в уравнението.
— Гордост? Как смееш да…
— Гордост, да! Или ще отречеш, че именно гордостта е проклятието на цялото ви нещастно племе? — Стенуолд си даваше сметка, че отива твърде далеч, но не беше в състояние да се спре. — Чук и клещи! В Академията, между другото, правим едно упражнение със студентите — питаме ги защо всяка раса е велика по свой собствен начин и кое я прави специална. И знаеш ли, Тисамон, студентите се затрудняват. Защото всички ние сме дефектни по природа. Ти и аз, Тисамон. Бръмбароидите със самодоволството си и богомолкородните с тъпата си гордост!
— Не си имал право да решаваш!
— Нямаше кой друг да вземе решение! — Идеше му да сграбчи Тисамон за предницата на подплатения жакет и да го разтърси силно, но се спря навреме. Би било голяма грешка.