Жената танцуваше под пискливите ритми на гайдата и скокливия ритъм на барабана. Музиката я гонеше ли, гонеше напразно и говореше не за нея, а за отчаяния, безнадежден копнеж на публиката.
Че се обърна да каже нещо на Салма, но лицето му беше изопнато в потрес и изумление, без следа от обичайните му наперени усмивки и тънък сарказъм.
Жената танцуваше, а после танцът й свърши с горчиво презрителен поклон към онези, които я гледаха отвъд палисадата, гайдата изпищя протяжно и млъкна. Жената стоеше там, неподвижна, превила се толкова ниско, че челото й почти докосваше пясъка, едната ръка — протегната изящно напред, единият крак — изпънат, другият — прегънат в коляното. Мъртвешката тишина след прощалния писък на гайдата сякаш никога нямаше да свърши.
А когато жената вдигна глава, погледът й се закова върху Салма; протегнатата изящно ръка се превърна в отчаян зов, поклонът — в молба. „Помогни ми. Спаси ме.“
А после Брутан наруши тишината:
— Хайде, движение. Нахранете копелетата.
И осоидите се отърсиха от магията, въоръжиха се отново с пороците, които бяха забравили за миг, спомниха си, че са завоеватели и войници.
Танцьорката все така стоеше в центъра на ограждението, но вече изглеждаше несигурна, уморена и много, много тъжна. Че усети раздвижване до себе си и осъзна, че Салма се е изправил. Танцьорката също го видя, трепна, после го погледна отново. Понечи да тръгне към него, но трима роботърговци разбутаха пленниците, хванаха я и я отведоха. Тя не се възпротиви, само хвърли последен поглед към Салма, поглед, от който тялото му се изопна.
— Какво беше това? — попита Че. — Тоест… Салма, слушаш ли ме изобщо?
— Разбира се, че те слушам — отвърна той и седна, но мислите му очевидно бяха другаде.
— Салма, познаваш ли тази жена?
— Не… Нея не. Но знам каква е.
— И?
— Има няколко общности във Федерацията… не като част от нея, а просто на територията й. Те са… различни. Пеперудородни. Не бях ги виждал досега. Само бях чувал да говорят за тях. Но всичко, което се говори, е вярно. В името на благородници и принцове! — възкликна той.
Че никога не го беше виждала толкова разтърсен.
— Танцува много хубаво, да. И какво? — попита сопнато тя. По някаква причина мисълта за танцуващата пеперудородна вече започваше да я дразни.
— Какво? — попита на свой ред той в опит да го избие на майтап. — Страх те е, че ще те зарежа и ще хукна след нея?
— Знам само, че на всички ви потекоха лигите като на селски идиоти, а на теб — най-много, ако питаш мен — измърмори тя.
Усмивката му се завръщаше, за нейна сметка, уви.
— Челядинка Трудан, ревност ли долавят ушите ми? Не знаех, че проявяваш романтичен интерес към мен.
Тя се изчерви с пълното съзнание, че Салма ще забележи руменината й на светлината от огъня.
— Няма такова нещо и ти го знаеш. Просто се тревожа за теб.
Салма се канеше да отговори, когато погледът му попадна на двама приближаващи се роботърговци. Той се напрегна, сякаш предчувстваше, че идват за него.
Но те идваха за Че.
— Ти! Ставай!
— Защо?
Мъжът я удари толкова бързо, че дори Салма не успя да реагира, зашлеви я с отворена длан през лицето. На ръба на дланта му имаше костен израстък, закривен като кука и плод на Изкуство, и макар главата й да звънтеше от шамара, Че осъзна, че е можел да я нарани много по-лошо.
— Не задавай въпроси, робиньо. Ставай.
Нямаше нужда да й го казва за трети път. Салма вече се беше надигнал, но другият роботърговец насочи към него ръката си, по която припукваше енергия.