— Край на подвизите ти, федералчо — предупреди го той. — Не си мисли, че ще липсваш на някого.
— Къде я водите? — настоя Салма.
Пламъчетата върху дланта на мъжа лумнаха високо и Че извика:
— Ще ида с тях. Няма страшно. Не го наранявайте. — Всъщност беше повече от страшно, но Салма беше вързан за един от коловете на заграждението и лесно щяха да го убият. — Моля те, ще ида с тях.
Войникът сряза въжето й с шиповете на ръцете си и двамата я повлякоха през кошарата преди още да е стъпила на крака.
— Какво съм направила? — попита тя, но те продължиха да я влачат, извадиха я от заграждението и оставиха на другите роботърговци да върнат коловете по местата им.
Че повтори въпроса си и един от войниците вдигна ръка да я удари отново. Тя изписка и изви глава да скрие лицето си, но мъжете я държаха здраво за ръцете. Войникът се изсмя гърлено.
— Пълна е с въпроси момата — подхвърли той.
— По-добре да не ги задава обаче — отвърна другарят му. — Щото отговорите няма да й харесат.
И я повлякоха нататък в мрака. Че зърна за последно изопнатото лице на Салма, после кошарата остана далеч зад нея. Влачеха я покрай едно от гигантските возила. Осороден занаятчия бърникаше нещо по механизмите, хвърли разсеян поглед към Че и войниците, после се върна към работата си.
— Какво става? — Че позна грубия глас преди да е видяла собственика му. Двамата войници забавиха крачка и спряха пред Брутан, водача на роботърговците. — Какво става, момчета?
— Заповеди, сержант — отговори единият.
— Заповедите ги давам аз, момчета — подчерта Брутан. Хвана с палец и показалец брадичката на Че и вдигна грубо главата й. Беше с шлем и от лицето му се виждаше съвсем малко. — Някой си пада по бръмбарско месце, така ли? Не помня да съм ви давал заповеди, момчета, така че кой ми се бърка в работата?
— Капитан Талрик, сержант — отвърна смутено другият.
— Капитан Талрик може да ми целуне задника — заяви Брутан. — Ако му се е приискала курва, първо трябва да приказва със сводника.
— Не знам, сержант… — подхвана един от мъжете.
— А един сводник не е никакъв сводник — продължи Брутан, без да му обърне капка внимание, — ако не си е топнал фитила във всички бутилки. — Безизразната маска на шлема му беше много близо до лицето на Че и тя нямаше накъде повече да се дръпне. — Не е първа красавица, нали? Но аз не съм придирчив, така че дайте я насам.
Обърна се и направи няколко крачки, но мъжете не помръднаха.
— Сержант — обади се единият притеснено.
Брутан се завъртя на пета.
— Аз не ви ли дадох заповед току-що?
— Ама, капитан Талрик, такова, сержант…
— Вие май не знаете кой държи веригите ви, а? — процеди Брутан и тръгна към тях с разперени длани.
— Ама казват, че той е от Рекеф, сержант.
Брутан спря.
— И какво като казват? — изрепчи се, но в тона му имаше известна промяна. — Да не мислите, че ме е страх? Мислите, че ме е страх от него, така ли?
Мълчанието на мъжете подсказваше, че тях ги е страх — както от Талрик, така и от Брутан. И когато Брутан им изкрещя да му я доведат, те го направиха.
Завлякоха я в малка падина встрани от основния лагер, хвърлиха я по гръб на земята, толкова силно, че й изкараха въздуха. И едва тогава Че проумя какво смята да прави Брутан.
— Не, не… недей да… Не можеш да…
— Накарайте я да млъкне — каза отегчено Брутан. Разкопчаваше с опитни движения колана си.
Че изпищя и когато единият от мъжете й запуши с ръка устата, го ухапа жестоко. Мъжът я удари и главата й звънна отново, а другият натика парцал в устата й. Че се бореше отчаяно и се наложи двамата да затискат раменете й, за да я удържат, докато Брутан й сваляше бричовете.
— Ама наистина ли мислите да?… — казваше единият от мъжете.
— Да, мисля — тросна му се Брутан. — Правете каквото ви казвам и толкова.
— Да, ама ако той наистина е… — измрънка другият и хвърли поглед назад към лагера. Трескавите усилия на Че да се освободи и приглушените й писъци изобщо не им правеха впечатление.
— Млъкнете и двамата — отсече Брутан, но в гласа му се долавяше притеснение. Отпусна се върху Че и тя усети голата му плът до своята. А после — нищо. Паузата беше толкова неочаквана, че тя спря да се бори, опитвайки се да проумее какво става. Брутан все така беше отгоре й, подпрян на ръце и колене. Че виждаше единствено мрак зад шлема, който той така и не беше свалил.