— Да, майоре. Ще ви чакам там. — После мухородният се изстреля във въздуха, крилата му се появиха, лекият бриз го подхвана и той отлетя.
Майор? „Майор“ означаваше Рекеф. Талрик беше капитан от имперската армия, но Рекеф си имаше своя система от чинове. Въпреки жегата и прахта стомахът му се сви на ледена топка. Призовката най-вероятно идваше от вътрешната служба на Рекеф… разследваха ли го? Нищо лошо не беше направил. Не беше преувеличил и на йота, когато разказа на Челядинка Трудан за безкомпромисната си лоялност. Знаеше обаче, че за да смаже в зачатък измяната и злоупотребите в Империята, машината на Рекеф пресяваше през едро сито и в месомелачката й често попадаха невинни хора. Той, разбира се, щеше да се жертва с охота, ако Империята го изискваше. Но предпочиташе да не му се налага.
Че не можеше да се самозалъгва повече — очевидно беше, че наближават населено място. Нацвъканият с хърбави храсти пущинак беше отстъпил пред черен път, който тежките автовозила разораваха с веригите си. Сега Че и Салма имаха време да оглеждат на спокойствие пътниците — тези, с които се разминаваха, и другите, които автовозилата изпреварваха. Гледката не беше окуражителна.
Най-често по пътя минаваха войници. Повечето отряди отиваха на запад, други се връщаха от патрул, влачеха се уморено в прахта, преметнали копия на рамо. По някой пратеник профучаваше на конски гръб, друг път въздушни стражи хвърляха сянка върху клетката на затворниците.
— Къде сме изобщо? — попита на глас Че. Картографите от Равнините рядко бяха насочвали вниманието си отвъд границите на познатите земи. Това беше част от втренчения в собствения пъп мироглед, който сега даваше такова предимство на осоидите.
— В картите на Федерацията тези земи фигурират като „пущинак“ или нещо такова. Без подробности — отвърна Салма. — Но пък картите ни са поне отпреди сто години. Деветимата странстващи герои на монарха отдавна не са потегляли към четирите краища на света да търсят тайната на вечния живот.
— Кой да търси какво? — зяпна невярващо тя. Салма й се ухили. Забелязваше се разлика у него, откакто Че се беше върнала от палатката на Талрик и бе поуспокоила тревогите му. Когато го притисна за причината, Салма неохотно призна, че докато я е нямало, той изровил безценна информация.
— Името й е Скръб в окови — съобщил й бе поверително той.
Тя го зяпна ококорено, а после си спомни пеперудородната танцьорка, която го беше запленила по-рано.
— Що за име е това? — попита с раздразнение Че. Звучеше по-абсурдно и от нейното.
— О, пеперудоидите често променят имената си — обясни Салма. — Но пък е хубаво, не мислиш ли?
И оттогава в него се бе появил живец, нещо ново, което оковите не можеха да удържат. Ето и сега й се хилеше, което я вбеси, защото не знаеше поднася ли я, или говори сериозно.
— Преди три века монархът бил много стар и пратил деветимата най-големи юнаци на Федерацията да проучат непознатите части на света, защото съветниците и магьосниците му били казали, че там се намира тайната на вечния живот. Някои тръгнали на север през великата степ, където живеят племената на скакалецоидите, продължили към далечните страни на огън и лед и древните, изоставени планински царства на охлювочовеците. Други тръгнали на изток, където живеят варварите и където изтерзаната земя е изпъстрена с градове като бижута, или към вековните гори на листните въшкоиди, които растат и гният едновременно. Трети потеглили на запад и прекосили морето до далечни земи, където чудеса се случват всекидневно, а най-обикновените неща се отхвърлят като неприемливи пороци. Други пък — тук усмивката му стана подигравателна — прекосили Бариерния рид и открили земя, където всеки имал собствено мнение по всеки въпрос и цивилизованите удобства на премерения живот били почти напълно непознати. Накрая петима от странстващите герои се върнали с празни ръце, но с толкова интересни истории, че мъдреците на регента имали за какво да спорят десетилетия напред.
Че си даде сметка, че го слуша със зяпнала уста. Взе се в ръце и попита:
— И? А другите? Намерили ли тайната?
Салма се засмя.
— Никой не знае. Така и не се върнали. Но някои хора твърдят и до днес, че последният герой все още броди из далечни земи, вечно жив и вечно млад, решен да изпълни заръката на един монарх, който починал само две години след като изпратил героите на тяхната мисия.
Че се постара да скрие удивлението си.