Четвъртият беше осоид, мъж с тънко лице и търпеливо изражение, който го наблюдаваше внимателно. Фактът, че четвъртият мъж остана неназован и непредставен, не убягна на Талрик.
— Изглеждате нервен, майоре — установи Латвок.
— Ни най-малко, полковник — отвърна той и седна. Сърцето му току прескачаше и въпреки старанието си Талрик беше наясно, че привидното му спокойствие не заблуждава никого.
— Много добре. Съобразно нашата харта обявявам присъстващите в тази стая за представителство на Рекеф в Аста, както и че взетите тук решения са обвързващи за Империята и са в името на императора. — А после, загърбил внезапно официалностите, старият осороден се усмихна. — Имаме проблем, майоре, и вие можете да ни помогнете.
— Разбира се, полковник. — „И проблемът съм аз, нали?“ Виждал беше какво става, когато Рекеф забие жилото си в някого. Нямаше милост или любезности. Самият той беше прилагал строгите закони на тайното общество, лично познаваше офицери, които бяха изпаднали в немилост. Рекеф следеше Империята и армията, следеше и себе си.
„Но аз не съм направил нищо!“ Ала знаеше, че това е без значение.
— Познавате полковник Ултер, нали? — Явно Латвок беше решил да кара по същество.
— Полковник Ултер? Познавах един майор Ултер, но не съм го виждал от години.
— Същият е. Познавали сте го добре, нали така?
— Той ми беше командир. В редовната армия. — Първото повишение на Талрик — в Мина, след като превзеха града и малко преди от Рекеф да решат, че ще служи най-добре на Империята под тяхното крило. — Както казах, не съм го виждал от години, но иначе, да, познавах го добре. Чух, че станал губернатор на Мина.
— Така е. И все още е губернатор. — Латвок погледна към Одиса и паякородната пое разпита.
— Бихте ли казали, че уважавате Ултер, майоре? — попита тя.
— Да, уважавах го.
— А харесвахте ли го? — Талрик усети как Изкуството й пуска пипалата си в ума му и търси слаби места.
— Уважавах го. Като офицер. Оттогава минаха години и…
— Това вече го разбрахме, майоре. Когато ви прехвърлиха в Рекеф, съобщихте ли за свои притеснения относно Ултер?
— Нямах притеснения. — Усещаше как по челото му избива пот. Явно Ултер се беше издънил. Въпросът беше дали някой не е решил, че благоволението на Рекеф към Талрик е на привършване и може да използва старото му познанство с Ултер, за да ускори процеса.
— Скоро ще има война с градовете в Равнините — каза бавно Латвок. — Което не е новина за вас, сигурен съм. И вие правите всичко по силите си да улесните бъдещото настъпление и победата на имперските войски.
— Да, полковник.
— До Рекеф стигна информацията, че други не са толкова отдадени на дълга си — обясни Латвок.
Одиса погледна към полковника, после и към мълчаливия неназован мъж, който кимна едва доловимо. Талрик се улови, че свива и разпуска пръсти все едно подготвя дланите си за бой. Отпусна ръце и си наложи спокойствие.
— Получихме доклади от наши агенти в Мина, че в управлението на града се наблюдават известни странности — каза Латвок. — Припаси и промишлени стоки, предназначени за кампанията в Равнините, се бавят или са в недостатъчно количество. Това може да изглежда дребна подробност и виновниците несъмнено се надяват да изглежда така, но една армия не може да воюва без редовни доставки на оръжия и продоволствие. Дори най-дребните провинения стават големи, когато се натрупат, и сега в Аста имаме армия, която трябваше да е готова за поход, но не е, а липсите са навсякъде, като се започне с ботуши за войниците и се свърши с резервни части за леталата.
Изглежда очакваше Талрик да изрази мнение по въпроса, но той мълчеше и чакаше да разбере къде е уловката.
— Когато един мъж е назначен за губернатор с имперски указ, майор Талрик — продължи накрая Латвок, — той бива натоварен с отговорности и власт по-големи дори от тези на армейски генерал. И преди се е случвало офицери да се главозамайват от новото си положение. Когато си натоварен да разпределяш толкова големи ресурси във вид на пари и стока, винаги съществува изкушението да заделиш част от тях за себе си, а на Империята да пробуташ извинения. Както казах, това не е нищо ново. За жалост, полковник Ултер е позволил да стане обект на такива слухове. Разбирате ли ме?