„А ще се решат ли най-сетне на съпротива нашите управници? Когато се изправя пред Събранието и им кажа, че малката Аста се е превърнала в многохиляден войнишки лагер? Или за пореден път ще си затворят очите и ще ме изхвърлят?“
Земята източно от Даракионския лес беше суха и безплодна, дом на малобройни козари и търговци на бръмбари. Извън пътищата нямаше и помен от имперско присъствие. „Земята тук е толкова бедна, че дори осоидите няма какво да вземат от нея“ — мислеше си Стенуолд. Една вечер се случи така, че споделиха огъня си неколцина местни — тихи, мрачни мъже със синкавосинята кожа на минасците. Сред тях имаше много мелези със следи от бръмбарородна или осородна кръв. Тези хора бяха наследници на вековна мизерия, която не зависеше от промяната на политически граници, но пък не задаваха излишни въпроси и разполагаха с прясно месо. А това правеше компанията им до огъня повече от приемлива.
Когато имперският патрул все пак ги откри, те бяха готови за срещата. Тисамон, Тиниса и молецородният се бяха скрили навреме и чакаха с готови за бой оръжия, в случай че ситуацията се нажежи. Стенуолд и Тото чакаха търпеливо, докато шестимата осоиди от лекия въздушен патрул се спускаха в кръг около тях.
Сега вече отпаднаха и последните съмнения на Стенуолд, че се намират на имперска територия. Защото ако бяха извън границите на Империята, тази среща щеше да започне със засада и да завърши с кръв, най-вероятно и от двете страни; сега обаче спусналите се от небето мъже изглеждаха отегчени, навярно изпратени на обиколка от някой конвой, колкото да им намерят работа в завладените територии. В техните очи Стенуолд и Тото бяха просто пътуващ занаятчия и неговият чирак, които са тръгнали към Мина със смешното си возило, за да търсят работа. Търсят ли се занаятчии в Мина, попита Стенуолд. Сержантът вдигна рамене, а после им отправи няколко смътни заплахи, колкото да изкрънка дребен подкуп в имперски монети. След това патрулът излетя и бързо се изгуби в далечината.
— Защо не ни арестуваха? — попита Тото.
— Да арестуват кого? Един стар занаятчия и чирака му?
— Но ти си Стенуолд Трудан. Трябва да са знаели, че…
— Какво да са знаели? Кой е Стенуолд Трудан? Съмнявам се всеки имперски войник да носи в джоба си скица на моя милост, Тото. А и няма откъде да знаят, че идваме насам, защото… — Чу, че другите приближават, и се обърна да ги погледне. Лицето на молецородния беше невидимо под качулката. — Защото самите ние не би трябвало да сме знаели — завърши той, оплитайки граматиката си.
Скоро Мина се ширна пред тях. Оставиха скърцащото автовозило далеч от града, за да не привлича излишно внимание. Мина беше построена на хълм и летището беше в най-високата й точка, както Стенуолд и Тисамон помнеха добре, затова те заеха позиция на друг хълм, от който се откриваше гледка към града.
Стенуолд беше извадил телескопа си от раницата — телескоп, събирал прах с години и едва наскоро изваден от шкафа — и сега оглеждаше с негова помощ обекта на мисията им.
— Крепостните стени са подсилени. Затова пък артилерията сякаш е по-малко отпреди. Предполагам, че притесненията им са свързани не толкова с външна обсада, колкото с вътрешни неприятности. На кулите се веят знамена в черно и жълто… — Той огледа бавно онези части от града, които се виждаха от позицията им. — А на мястото на стария Консенсус някой е построил най-грозната сграда, която можеш да си представиш. Демонстрация на сила, предполагам, макар че повече прилича на брадавица. Летището гъмжи от летала. Явно Мина е основна спирка по пътя към Аста и Равнините. — Свали телескопа и го прибра внимателно. — Няма да ни е лесно.
— Никога не е било лесно — кимна Тисамон и двамата погледнаха към младите си спътници. Паякородна, молецоид и полуроден занаятчия — трудно щяха да останат незабелязани в този си състав.
— Ще се промъкна вътре… — започна богомолкочовекът, но Стенуолд го прекъсна.
— Не. Този път аз ще се заема.
— Стенуолд, промъкването не е по твоята част — възрази Тисамон.
— Така е, но имам друго предимство. Аз съм бръмбаророден, а хора от моята раса живеят из цялата Империя. Един пътуващ занаятчия може да се хване на работа навсякъде, където има машини.
— Не забравяй, че теб те търсят — предупреди го Тиниса.
— Вероятно — съгласи се Стенуолд, — но градът е голям, хора пристигат и заминават непрекъснато, а това значително затруднява задачата им. Предполагам, че търсят или сам човек, или цяла група, затова ще взема Тото в ролята на мой чирак. Обикновен занаятчия и помощникът му едва ли биха привлекли нечие внимание, нали така, Тото?