Младежът преглътна шумно, но все пак кимна.
— И какво ще направиш, след като влезеш в града? — попита Тисамон.
— Ами, ще се поогледам, ще поразпитам — каза Стенуолд. — Все трябва да е останал някой от старите ни познайници, а ако в Мина има някакво съпротивително движение, те несъмнено са част от него.
— Бъди много внимателен — предупреди го Тисамон. — Не се знае дали ще те приемат с отворени обятия.
— Не са и длъжни, но друг избор нямаме. Не бихме могли да нахлуем в тукашните затвори без чужда помощ. Нека видя с кого мога да се свържа, а след това ще измислим начин да вкараме и вас тримата в града. Ако това се окаже твърде трудно, поне с Тото вече ще сме зад крепостните стени. А вие ще трябва да измислите нещо със собствени сили. Съгласни ли сте?
— И къде ще се срещнем? — попита Тиниса. — Да не се повтори кашата от Хелерон? А и тук е пълно с осоиди.
— Има два площада в Мина. Е, поне по мое време бяха два. На източния площад имаше дюкян за търговия на едро. Държеше го стар скорпионороден на име Хокиак. Нищо чудно още да го държи той.
Тисамон свъси вежди.
— Доста долнопробен дюкян, ако не ме лъже паметта.
— И дано това не се е променило — кимна Стенуолд. — Преди осоидите да се намърдат в града, Хокиак беше черноборсаджия и ако имаме късмет, още ще е такъв. Този сорт търговия е полезен за всякакви бунтовници и революционери и е идеалната отправна точка за нашето търсене. Ще гледам да ви оставя съобщение там.
23.
Беше си тронна зала. Дизайнът беше прекопиран от имперските чертози в Капитас и Талрик не знаеше дали да го брои като знак за почит или за самонадеяност. Дългото помещение имаше колонади от двете страни, а във високия таван бяха изрязани отвори, през които снопове слънчева светлина оформяха втори ред от ефимерни колони. Охрата на колоните подчертаваше светлия цвят на каменната облицовка, а огромният стенопис по три от стените беше издържан в местен стил.
Млад слуга в семпли тъмни дрехи, също по местната мода, го въведе в залата и оттам Талрик подхвана дългия преход към седемте кресла в другия й край. Вярно, че императорът даваше аудиенции, заобиколен от единадесет трона, но въпреки разликата в бройката тукашната подредба определено намирисваше на самонадеяност.
Само пет от креслата бяха заети. Ултер се беше отпуснал в централното, от едната му страна седяха трима осородни, от другата — един бръмбароид, и всички следяха с поглед новодошлия.
— Талрик! — Дори без да повишава глас, думите на Ултер се чуха ясно по цялото протежение на залата, което означаваше, че архитектът си е свършил работата добре. — Наистина си ти! Е, разкажи ми колко си се издигнал, откакто се видяхме за последно.
Талрик отдаде отсечено чест в подножието на подиума, едва сдържайки реакцията си при вида на промяната в стария си познайник. „Минали са повече от десет години, все пак“ — напомни си той, но така или иначе губернаторството явно се отразяваше добре на стария Ултер. Прошарената му преди коса беше побеляла изцяло и това беше нормално за възрастта, но коланът едва удържаше шкембето му, а дори безспорните умения на шивача, скроил ризата от фино златотъкано платно, не бяха достатъчни да прикрият пластовете тлъстини. Над инкрустираното с топази огърлие се диплеше двойна гуша, а лицето, което при падането на Мина беше едро, но все още кораво, сега висеше подпухнало.
Колебанието на Талрик не остана незабелязано.
— О, сядай, сядай — настоя незлобливо Ултер. — Като станеш на моите години, и ти ще търсиш начин да служиш на Империята седнал. Виж до какво води това. Понякога си мисля, че ако се бях прибрал при семейството си да управлявам фермата, пак щях да изглеждам отвратително, но на никого нямаше да му пука. Не разбирам защо трябва да е различно само защото работата ми е такава, че постоянно съм пред очите на хората.
Талрик изкачи стъпалата към подиума и седна на едно от празните кресла, като стрелкаше с поглед другите присъстващи.
— Капитан Талрик служеше при мен по време на обсадата и след това. Беше чудесен офицер — обясни им Ултер. — Талрик, това са моите съветници, настоящите поне. Капитан Олтан е от снабдителния корпус, а капитан Раут е от разузнаването. — Двамата осородни кимнаха по реда на представянето си, измервайки с поглед новодошлия. — А това са майстори Дрейуейн и Фрейген от Консорциума на достойните.