— Хайде, поне веригата й свалете — нареди Ултер. — Тя не е фелблинг, дресиран да прави трикове, все пак.
Един от войниците затвори вратата, а другият свали внимателно веригата от яката на пеперудородната.
Талрик отпи от виното си, чиято сладникава жилка подразни небцето му, и въздъхна наум. Танците и другите подобни не му бяха по вкуса. Зърнал беше танца на пеперудата по пътя към Аста. Биваше си я, но лично той предпочиташе друг вид забавления.
Жената, чието име беше Скръб в окови или нещо подобно, пристъпи напред и навлезе в сноп слънчеви лъчи. Светлината подхрани кожата й и цветовете грейнаха ярки. От невидимата си ниша музикантите засвириха бавна мелодия, само нежни струни в началото, после барабанът се включи с тих, но сложен ритъм.
Скръб в окови потрепна и светлината потрепна с нея. Искреше по кожата й и се сипваше като цветна мъгла във въздуха зад нея. И тогава жената затанцува.
Талрик продължи да скучае, докато музиката не промени темпото си. Ставаше все по-бърза и по-бърза, танцьорката прелиташе в изящни пируети от сноп в сноп, а после се издигна във въздуха, фини криле с цветовете на дъгата се разгънаха като паяжина около нея и Талрик неволно затаи дъх.
Досега не й бяха сваляли веригата и танцът й пред робите явно е бил подчинен на това ограничение. Сега, яхнала повея на музиката, на трескавите струни, които звънтяха гневно като счупено стъкло, на мълниеносния барабан, който потропваше като дузина ситни крачка, тя танцуваше и се въртеше, играеше си с пространството в трите му измерения, завихряше въздуха чак до върха на колоните. Завихряше го, а после го галеше, приласкаваше го като любовник с отдаденост и изящество, каквито Талрик не беше виждал преди. Дори той, неизкушеният, усети как сърцето му се разтваря за красотата на този въздушен балет.
А после танцьорката стъпи отново на земята и приклекна в реверанс, музикантите изпълниха финалния акорд и Талрик се отърси с раздразнение от паяжината на нейната магия. По лицата на другите обаче, и най-много по лицето на Ултер, се четеше единствено екстаз. Колко беше платил и какво беше направил губернаторът, за да се сдобие с последното бижу в колекцията си? И по-важно, какво беше готов да направи, за да я опази от себеподобните си?
И тогава му просветна изведнъж и издълбоко, защото беше открил отговора на въпрос, който доскоро не би му хрумнало да зададе.
Плъзна поглед по пеперудородната, която войник оковаваше отново след края на танца. Интересът му към нея внезапно се беше повишил.
Талрик рядко съумяваше да съвмести работата с удоволствието, но не отказваше при случай. Сега реши да започне с приятната част — движеше се бързо върху осородната робиня с ясното съзнание, че откликът й се дължи на необходимостта да демонстрира желание и че удоволствието, по-голямо или по-малко, е само за него. Ала и това удоволствие му беше далечно, нужда, която можеше да наблюдава и анализира отстрани дори по време на акта. Мигове преди кулминацията си Талрик се сети с иронична усмивка за хелеронските бордеи, чиято многолика развратност щеше да му липсва, както и че за пръв път от години ляга с жена от собствената си раса.
Момичето седна на ръба на леглото с гръб към него и започна да си събира дрехите с намерение да си тръгне. Когато Талрик я докосна по ръката, тя не реагира. Упорито отказваше да го погледне, дори когато той каза на глас:
— Остани.
— Трябва да вървя. Ще ме търсят…
— Не беше молба.
Това вече привлече вниманието й. Когато се обърна да го погледне, Талрик видя, че у нея все пак е останало нещо от Империята — в очите й святкаше гордост, смазана, но непрекършена докрай. В ума и сърцето й все още имаше стени, които робството не беше успяло да срути.
— Как ти е името, жено? — попита той и се надигна. Очите й се стрелнаха за миг към назъбения белег под дясната му ключица.
— Хрея — отговори тихо тя. — Казват, че си от Рекеф.
— Да казват каквото си искат. — Логично беше да има слухове, особено щом дължеше началния тласък на кариерата си на тайните служби на Ултер. — Как стигна дотук, Хрея?