Стенуолд си пое дълбоко дъх да отрече, но Чисис го прекъсна.
— Не си прави труда. И преди са ни мамили, но повече няма да се хванем на въдицата. Убийте ги. Хвърлете труповете в канализацията.
— Чисис! — Беше по-скоро писък, отколкото вик. Водачът на съпротивата се обърна и видя, че стрелецът с арбалета, който допреди миг заплашваше Стенуолд, внезапно се е озовал в положението на заложник.
— Тисамон — възкликна Стенуолд и го заля такова облекчение, че чак се засрами. Богомолкородният беше преметнал небрежно ръка през гърлото на мъжа и шиповете се бяха забили достатъчно надълбоко в кожата, за да му пуснат кръв. Дясната му ръка беше вдигната, острието на ръкавицата му стърчеше, готово да посрещне всеки, който дръзне да се приближи.
— Убийте го — нареди Чисис, но нещо в Тисамон ги караше да не прибързват.
— Не ме ли познаваш? — попита богомолкочовекът. — Точно ти, Кенисе? — Въпросът беше насочен към по-възрастната жена. Наистина се казваше Кенисе, спомни си със закъснение Стенуолд. — Спасих живота на сина ти веднъж, в сбиване с двама мравкородни наемници. Това нищо ли не значи за теб?
Кенисе го зяпаше и Стенуолд за пореден път осъзна колко малко се е променил Тисамон в сравнение с него, а и с всеки от тях.
Най-накрая името му се отрони от устните на жената.
— Тисамон. — А после: — Дали значи нещо? Сина ми така или иначе го убиха при портата, когато вашият чуждоземен план се провали. Но иначе, да. Помня те.
Междувременно революционерите се бяха объркали тотално. Някои все още държаха под прицел Стенуолд, други се опитваха да държат под око Тисамон. А после трети видяха, че Тиниса се е промъкнала незабелязано зад гърба им с оголената си рапира. Стенуолд предположи, че някъде в сенките на по-високите сгради дебне Ахеос, за когото нощният мрак не беше пречка.
— И преди съм бил приятел на Мина — повтори Стенуолд. — Сега трябва да свърша нещо тук. Дали ще ми помогнете, решавате вие. Може дори да извлечете полза за себе си, така че защо не ме изслушате поне?
Чисис местеше поглед между него, колебливите лица на своите поддръжници и кимащата Кенисе. Накрая кимна неохотно.
Тези тримцата очевидно се бяха промъкнали в Мина без проблеми, толкова лесно, че Стенуолд започна да се пита дали не е трябвало да ги прати на самостоятелна мисия, а той да си остане вкъщи. Тисамон взел решението още със спускането на нощта. Не смятал, че с това нарушава инструкциите на Стенуолд. Просто искал да държи събитията под око. И Стенуолд трябваше да признае, неохотно и с известно раздразнение, че приятелят му е бил прав.
Прехвърлили се през стената бързо и тихо под зоркия поглед на Ахеос, който следял за часови от въздуха. За разлика от Тисамон, Тиниса владееше Изкуството да прилепва към вертикални повърхности, затова се изкатерила първа и му хвърлила въже. Така, след няколко минути и с цената на един мъртъв часови, тримата стъпили в Мина.
След това било детска игра да открият Стенуолд, защото Тисамон помнел стария Хокиак, а Хокиак помнел Тисамон. Отначало старият скорпионороден не бързал да разкрие подробности за сделката си със Стенуолд, но притиснат между мълчаливата убедителност на стария си познайник и чара на Тиниса, бързо отстъпил. И толкова по-добре, защото Стенуолд и Тото все още имали значителна преднина и до тайната среща оставало малко. Но беше факт, болезнен факт, че Тисамон и дружките му чисто и просто бяха по-бързи и по-оправни в тъмното.
„Би трябвало да съм благодарен“, каза си Стенуолд. Вместо това навременната поява на втория отряд само подсилваше заключението, че не е нито толкова млад, нито толкова добър в играта на котка и мишка, колкото му се искаше да вярва. Защото ако Тисамон се беше забавил, Чисис щеше да убие и него, и Тото без капчица угризение.
Червенофлагците ги преведоха през още по-съмнителни части на града, квартали, които окупацията на осоидите беше съсипала тотално. Немара, за която осородните плащаха скъпо сега, предположи Стенуолд. По улиците се мяркаха твърде много дебнещи силуети, което подсказваше, че цели квартали от града са минали под контрола на съпротивителното движение. Стенуолд започваше да се пита дали хората на Чисис не са доста по-силни от очакваното.
Мина. Беше видял с очите си падането на този град. Мина беше личният му голям провал, пак той беше причината да поеме по кривите пътеки на шпионажа. Стенуолд смаза решително кълновете на нелепата идея, че би могъл да спаси града сега. „Тук съм заради Че и Салма. Не мога да водя и тази битка. Не че се справих добре при последния си опит да помогна на Мина.“