Плъзна поглед — поглед, който прозираше отвъд мрака и маските — по сбралите се бунтовници и техните неканени гости. Не усети подръпване на магия във вътъка, но ако шпионите с това умение бяха толкова добри, колкото ги описваха легендите, най-вероятно не би и усетил.
Полуродният занаятчия го зяпаше злобно. И Ахеос не го долюбваше особено, без да е съвсем наясно за причината. Не че нямаше основания да го мрази. Умелите тласкаха неговия народ към културна и дори физическа смърт, така че би било нормално да му има зъб, ако не лично на него, то на расата му. Но ако неговото беше неприязън по принцип, то младият занаятчия очевидно питаеше лична омраза и Ахеос се питаше какво ли пропуска.
Ако трябваше да е честен пред себе си, имаше чувството, че се досеща за причината… но още не беше готов за това. Честност… ето това беше рана, която заздравява бавно.
Броени минути след като напуснаха бунтовническото убежище в подземието на склада, двамата вече вървяха в крачка и в пълно съзвучие точно като при разузнавателната мисия до робските ями на Аста, точно като при крепостите стени на Мина и при засадата, която бяха спретнали на Чисис и хората му. Тисамон се беше адаптирал незабавно към нея и без сигнал, без една дума двамата се превърнаха в съвършения ловен тандем. Всяко негово движение беше съобразено с нейните и обратното. Нямаше нужда да я поглежда, да й дава сигнали, да я изчаква. Някаква част от него действаше с непоколебимото убеждение, че Тиниса ще е точно където трябва да бъде и ще направи онова, което е нужно.
Уви, върнеха ли се при другите, това единение щеше да изчезне без следа, отново. Нещо повече, Тисамон сякаш забравяше, че изобщо е съществувало. Просто я изтриваше от съзнанието си, отказваше да има каквото и да било общо с нея.
Кука се беше забила в сърцето й и не спираше да я дърпа болезнено от мига, в който научи истината. От познатото удобство на илюзията, че е дъщеря на Стенуолд, колкото и неправдоподобно да изглеждаше това, Тиниса се оказа захвърлена в един напълно непознат свят. Свят с неочаквани завои и остри като бръснач ръбове, свят, в който майка й беше мъртва отдавна, а този мъж, този недостъпен, невъзможен мъж й беше баща. Тиниса имаше нужда да се изправи лице в лице с всичко това, но Тисамон не й позволяваше. Той просто й обръщаше гръб.
Защото е страхливец, каза си тя. Вярно, Тисамон беше великият богомолски оръжемайстор. Можеше да избие стотина мъже само с кихавицата си. Но пак беше страхливец. Сблъскал се беше с нещо извън границите на куража си и вместо да го погледне в очите, му обръщаше гръб.
Следваха дадените им от Чисис напътствия. Подземната канализационна мрежа на Мина беше древна и огромна. На места каналите бяха по-широки от коридорите във Великата академия, монументалните им каменни блокове бяха обрасли с лишеи и сивкав мъх. Другаде между задигнатите пътеки гъргореше пълна с вода канавка, широка десетина стъпки. Мина беше голям град, но не толкова, че да си позволи лукса на канализационна мрежа от подобен мащаб. Тук-там по стените имаше фрески, но времето и стихиите ги бяха изгладили до неузнаваемост и нищо не подсказваше кои са били строителите на древния град, които дори минасците бяха забравили.
По едно време стигнаха до широко място, което потвърди впечатлението, че някога тази „канализация“ е била пълноправен град с улици и площади. На древния площад имаше отломки от статуя — само стъпала и натрошени дипли от роба, — но и тук времето пазеше ревниво тайните си.
Разни неща шаваха във водата, които Тиниса така и не успя да зърне в пълния им ръст, а големи колкото едри кучета хлебарки се разбягваха пред мътната светлина на затъмнената лампа, която Тисамон носеше. Светлината беше повече от оскъдна, но и двамата имаха зрение, което да я улови и да се възползва максимално от нея.
Дадените им указания бяха добри, а и Тисамон ги беше запомнил без грешка. Червенофлагците бяха проучили грижливо каналите и ги използваха като свой основен начин за придвижване. Скоро стигнаха до зидове от по-ново време. Преди губернатор Ултер да построи огромния си дворец като символ на своето превъзходство, тук се беше издигал Консенсусът, където сенаторите и трибуните на Мина са се събирали да спорят за политиката на града. А дори правителствените сгради се нуждаят от своя канализация и други подземни съоръжения. Макар зданието да е било съборено, подземията му бяха оцелели под складовите помещения и занданите, изкопани от осоидите.