Раут излетя отново, право над Талрик. Талрик се завъртя на пета, замахна с меча си напреко на полета му и отвори плитка рана в прасеца на Раут. Вторият нападател, онзи със счупения нос, се включи изненадващо в битката, полусляп и побеснял. Талрик отстъпи наляво, приклекна, изчака инерцията на мъжа да го доведе в обхвата му и с един-единствен замах го прониза под гръдната кост. После го изрита през ръба на терасата и онзи пропадна с писък към нищо неподозиращата градина седем метра по-надолу.
Раут връхлетя отвисоко с надежда да се възползва от раздвоеното внимание на Талрик, но полетът на обречения заговорник се пресече с неговия. Той се изтегли бързо назад. Талрик излетя и за миг двамата се завъртяха във въздуха. Мечовете им описаха сложна плетеница от линии, после двамата се озоваха отново на ръба на терасата в първоначалните си стойки.
„Време е да приключвам с това“ — реши Талрик. Ходът му не фигурираше в наръчника на Бойното братство — енергиен залп, насочен към гърдите на противника. Раут отскочи назад, но огненото жило го опърли така или иначе и той пропадна към градината долу, ранен, но все още далеч от поражението. Само след миг отново набра височина и заобиколи по фланга. Талрик се обърна… и се озова лице в лице с огромния скорпионороден наемник.
„Как?…“ — успя да възкликне наум той, после: „Кучият му син сигурно се е изкатерил…“ и за друго време не му остана, преди острите щипки на едната тежка ръка да се забият в лявото му рамо.
Болката беше толкова силна, че Талрик едва не изпусна меча си. Щипката на показалеца се беше забила дълбоко под лопатката на рамото му, тази на палеца — близо до ключицата, а на всичкото отгоре гигантът се опитваше да го вдигне във въздуха. Над рамото на скорпионоида Талрик видя Раут да връхлита отвисоко с протегнат меч. Размаха отчаяно криле, стисна китката на скорпионородния и се оттласна от ръба на терасата. Движението завъртя тромавия наемник тъкмо навреме и мечът на връхлитащия Раут се заби в широкия му гръб.
Скорпионородният изрева от болка, замахна слепешката назад и удари Раут. В същото време Талрик заби меча си в гърдите му и за по-сигурно го стисна за гърлото, преди да освободи жилото си. Енергийният удар повали гиганта и отхвърли Талрик назад. Зад него обаче имаше само празно пространство.
Падаше, но болката в раненото рамо беше толкова силна, че едва в последния момент съумя да фокусира съзнанието си и да призове крилете на Изкуството. Вече забърсваше върховете на дърветата в градината, когато най-после овладя лудешкото си премятане. Издигна се с мъка нагоре и с ясното съзнание, че това ще е последният му полет в обозримото бъдеще.
Раут тъкмо се изправяше на крака. Взел беше меча си и местеше поглед между Талрик и другия меч, все още забит в тялото на скорпионоида.
Талрик беше на ръба на силите си, а всяко движение му причиняваше неописуема болка. Въпреки това стигна пръв до меча си, издърпа го от трупа и го вдигна да посрещне връхлитащия противник. Уви, в същия миг зад гърба му прозвучаха стъпки, оповестяващи реалното съотношение на силите. Съвсем беше забравил за търговеца Фрейген, който явно не си падаше по летенето. През цялото време беше търчал нагоре по стълбите и сега се включваше в заключителния етап на играта. Раут го видя и забави атаката си, изчаквайки неизбежния момент, когато раздвоеното внимание на Талрик ще наклони везните.
Лицето му обаче се изкриви от потрес миг преди Талрик — изстъргал до дъно последните си запаси от енергия — да го прониже. Върхът на меча му изстърга в металната броня, откри пролука между плочките, проби кожената подплата и проникна дълбоко в тялото на Раут. За трети път Талрик усети как дръжката на меча се изплъзва от пръстите му. Падна на колене и направи невъзможното да успокои дишането си, но дори и така мина доста време, преди да обърне глава.
Фрейген лежеше по лице със стрела в гърба, а миниатюрният Те Беро седеше на десетина метра в другия край на терасата и сваляше със спокойни движения тетивата от лъка си. Изстрелът му, призна неохотно Талрик, беше достоен за възхищение.
Накрая събра сили да се изправи и отиде да измъкне меча си от трупа на първия мъж, когото беше убил. Мухородният вдигна глава със свенлива усмивка, когато Талрик тръгна към него да му благодари.