— Няма нужда да ми благодарите — отвърна. — Е, сега всички съмнения отпаднаха окончателно. А Ултер?
— Би трябвало аз да го направя — каза Талрик.
— Простете, но не ми изглеждате в добра форма.
Талрик се изсмя дрезгаво — чувстваше се като стогодишен старец.
— Не очаквам да разбереш или да одобриш решението ми, но се чувствам длъжен да го направя лично, длъжен пред Ултер.
— Операцията е ваша и изборът е ваш — сви рамене Те Беро. — Той е в харема си и очаква вест за успеха на своите хора.
Талрик кимна. Опитваше се да мобилизира силите си като офицер, който вдъхва кураж на разколебаните си войници. Избърса острието на меча си в гърба на мъртвия Фрейген, после го плъзна грижливо в ножницата. Нямаше смисъл да плаши слугите, докато отива да убие господаря им.
28.
Двамата съратници на Чисис останаха в склада, за да подсигурят отстъплението им, в случай че някой се опита да им отреже пътя за бягство. Колкото до Чисис, той водеше останалите по маршрута от картата, нагоре по едно стълбище и през лабиринт от коридори, осветени от косите лъчи на луната. Носеше запалка с минерално масло, но я използваше само когато плътният сумрак не им позволяваше да разчетат картата, и изобщо ги водеше с демонстративната увереност на слепец в позната обстановка.
Но още преди да стигнат до голямата зала, Ахеос знаеше, че Чисис далеч не е толкова сигурен къде се намират.
Самото помещение очевидно го свари неподготвен. Таванът беше два етажа висок, широко каменно стълбище заемаше половината площ на пода. Чисис изсъска ядосано и извади отново картата. Тисамон и Тиниса чакаха на няколко крачки от двете му страни.
— Мисля… — поде Чисис, опитвайки се да наклони картата така, че да улови максимално светлината. Прозорците бяха разположени толкова високо на стената зад тях, че лунната светлина влизаше косо към далечния край на помещението, плискайки се по стъпалата. Чисис се ядоса още повече, щракна запалката и се опита да разчете картата на бледия й пламък.
— Дай да видя — каза Тото и пристъпи към него, прихванал с една ръка огромния си арбалет. Чисис дръпна с раздразнение картата… и в същия момент в горния край на стълбището цъфна осороден войник.
Не хукна да доведе помощ. Вместо това заслиза към тях с ядосан вик. По-късно Тиниса изказа предположението, че войникът е видял само Тото и Чисис. Тя и Тисамон, мълчаливи и в сянка, бяха убягнали от вниманието му.
Едва беше направила крачка по посока на войника, все така в прикритието на мрака, когато Тото се развихри с арбалета. Като по чудо първата стрела удари осоида в рамото. Войникът загуби равновесие и се търкулна с вик по стъпалата. Втората стрела почти настигна първата и се разхвърча на трески в едно от каменните стъпала, третата обаче се заби почти от упор в гърдите на мъжа, който тъкмо се надигаше в подножието на стълбите, повали го обратно на пода и прекъсна предупредителния му вик.
Сблъсъкът не предизвика тропот и викове на прииждащи войни, но скоро и това щеше да стане.
— Накъде, Чисис? — изсъска Тисамон и неизречената заплаха в гласа му изглежда проясни преценката на Чисис, защото той бързо посочи назад към коридора, по който бяха минали току-що.
— Следващата врата — каза им той. — Има стълбище надолу.
Тисамон хукна натам. Тото още се мъчеше да зареди нови стрели в дървения пълнител, монтиран върху арбалета.
— Хайде — подкани го Тиниса, а после видя, че Торан Ауе не помръдва от мястото си.
— Какво?…
— Ще ги изчакам — заяви спокойно скакалецородната. — И ще ги пратя в грешна посока. Все пак съм от милицията, нормално е да съм тук.
Тиниса кимна отсечено, после хукна след Тото по коридора.
Този път Чисис беше прав или поне картата му показваше вярно. Каменното стълбище ги отведе обратно под земята до друг коридор с врати покрай едната стена. Тото вече бързаше към първата с шперца в ръка — тънък инструмент, трийсетина сантиметра дълъг, на принципа на обикновените шперцове, но с по-сложно устройство. Тото го пъхна в ключалката, нагласи го, после изпсува през зъби, когато инструментът изщрака на празен оборот. Продължи да върти приставките в предния му край, изпробвайки различи комбинации от зъбци в търсене на онази, която ще пасне на резето. Бравата не изглеждаше специална, по-скоро евтина и съвсем обикновена. Със сигурност не би трябвало да му се опъва толкова.