Накрая се чу заветното прещракване, Тото извади инструмента и отвори вратата. В килията имаше двама дрипави мухородни, които мигаха сънено насреща им.
— Кои са тези? — обърна се единият към съкилийника си, но Тиниса не губи време да им обяснява. Посочи към коридора с думите:
— Хайде. Изчезвайте и не задавайте въпроси.
Макар че още не можеха да повярват докрай на късмета си, двамата затворници не чакаха втора покана.
Откриха още трима местни затворници. Последните две килии бяха празни. От Салма и Че нямаше следа.
— Килията на Кимене е на по-долно ниво — каза Чисис. — Трябва да продължим.
— А нашите приятели? — попита настоятелно Тиниса, на което Чисис само сви рамене.
— Не знаем къде ги държат. Знаем само къде е Кимене. — Местните затворници, които бяха освободили, вече изчезваха в обратната посока.
От коридора се чу ахване — двама слуги току-що се бяха появили там от някое долно ниво. Обърнаха се и хукнаха да бягат, а Тисамон се изстреля от място да ги догони.
— Не! — извика Чисис и в същия миг слугите набиха спирачки в дъното на коридора — не заради неговия вик, а заради войника, който беше изникнал там сякаш от нищото. Мъжът вдигна моментално ръка и от дланта му се изстреля енергийно жило. Тисамон падна на колене и се плъзна по гладките плочи на пода. Жилото изсъска над главата му миг преди богомолкочовекът да замахне със закривеното острие на ръкавицата си към хълбока на осоида. Войникът се преви инстинктивно и вторият удар на Тисамон му разпори гърлото.
Откъм горния етаж долетяха викове и тропот, които постепенно се отдалечиха. Тиниса благодари мислено на Торан Ауе. Надяваше се скакалецородната да задържи войниците колкото се може по-дълго, без самата тя да пострада заради измамата си.
— Надолу — изсъска Чисис и след още две смени на посоката най-после откри търсеното стълбище. Тиниса отдавна беше загубила ориентация, не можеше дори да прецени дали се намират над или под нивото на зърнения склад, откъдето бяха влезли, но точно когато реши, че Чисис пак е загубил пътя, Ахеос се обади зад нея:
— Това е — каза той. — Вече сме близо.
На лицето му, със сива кожа и бели очи, изражение нямаше.
Чисис беше ускорил крачка, пришпорван от приглушената врява на горните нива, която подсказваше, че времето им изтича бързо. Зарязал всяка предпазливост, той тичаше слепешката напред. Тиниса и Тисамон лесно поддържаха темпото му, но девойката знаеше, че Тото изостава все повече. Колкото до Ахеос, той можеше да е навсякъде, ту се появяваше в полезрението й, ту изчезваше като с магия.
А после една врата пред тях се отвори рязко и осородни войници нахлуха в коридора.
Чисис връхлетя първия в движение. И да искаше, не би могъл да спре. Двамата се строполиха на пода и Чисис заби яростно дългия си кинжал в осоида. Вторият войник едва не се препъна в Чисис, изпърха с криле да възстанови равновесието си, но Тиниса вече замахваше с рапирата. Първият й удар изстърга безсилно по бронята на войника и той успя да изтегли от ножницата късия си меч, но за друго време не му остана. Рапирата на Тиниса го прониза под ребрата и навлезе дълбоко, почти до дръжката. Въпреки това и макар коленете му да се подгъваха, войникът посегна с меча да я намушка, но Тиниса се изви с лекота и натисна рамото му, за да измъкне острието на рапирата си.
Обърна се и видя, че Тисамон е посякъл двама осородни — неговите бяха без доспехи — и догонва трети, който се опитваше да отстъпи назад през прага на вратата. Безмилостното острие порна осоида през гърдите, но раната беше плитка, енергийно жило обгори стената отсреща и принуди Тисамон да се метне встрани. Тиниса понечи да скочи през прага покрай него, но Ахеос се появи изневиделица, приклекнал ниско и опънал докрай тетивата на лъка си. Стрелата литна, иззад вратата се чу вик и двамата, Тисамон и Тиниса, влетяха в стаята.
Тисамон спря като истукан, после зае отбранителна стойка с високо вдигнато острие сякаш го заплашваше нещо наистина страшно. Тиниса влетя покрай него и заби рапирата си в корема на противника, когото Тисамон вече беше ранил в гърдите. Ударът довърши осородния и той се строполи напреко на някаква голяма маса.
Имаше още един осоид — в дъното на стаята. Съзнанието на Тиниса регистрира ключовите детайли — разширяващите се очи, стрелата в рамото, която потрепва от сетните усилия на мъжа да се задържи на крака, ръката му, протегната към нея… Ако човекът насреща й не беше осороден, жестът би минал за израз на молба и капитулация.