Тиниса замръзна — разстоянието помежду им беше твърде голямо за нейната рапира и предостатъчно за неговото жило. И в този застинал миг на колебание втора стрела цъфна като по магия до първата и от устата на мъжа бликна кръв. Осородният се килна към стената отзад и се свлече на пода.
Това беше. Нямаше други осоиди. Едва по-късно Тиниса си даде сметка, че освен първите двама войници, другите не бяха с доспехи, нещо повече, облечени бяха цивилно.
Тисамон тръгна покрай голямата маса и чак сега Тиниса разбра какво го е стреснало толкова. Окачена на въжета, над масата висеше корубата на гигантска богомолка. Тисамон не можеше да откъсне поглед от нея, а после изръмжа гневно, скочи на масата, без да го е грижа за струпаните там документи, и с три бързи удара сряза въжетата. Страховитият експонат се срина и хитиновите плочки се разпиляха с трясък по пода.
На масата имаше голяма карта, също и документи с гъсто изписани цифри по тях. Тиниса събра колкото можа да награби, нави ги на руло и ги пъхна в деколтето на туниката си. „На Стенуолд тези ще му харесат“ — реши тя.
Чисис стоеше на прага с окървавения си кинжал в ръка.
— Губим време — настоя той.
— Ти ни доведе тук — отвърна остро Тиниса. — А сега гледай да ни заведеш там, където трябва да отидем.
Талрик направи каквото можа за раната си. Десетината години полева хирургия на места далеч по-враждебни от губернаторския дворец в Мина му дойдоха на помощ. Щипките на скорпионоида бяха пробили ризницата. Малките брънки се бяха разкъсали и на две места в медната оплетка зееха дупки. Ако не беше проявил благоразумието да я сложи, ударът като нищо можеше да откъсне ръката му от рамото.
Позволи си — далеч от очите на света, включително и от тези на Те Беро — да се облегне на една стена и да се предаде за миг на умората. Нощта беше тежка, а най-лошото тепърва предстоеше. В двореца вече се усещаше раздвижване и нищо чудно — Талрик беше оставил куп трупове в градината и на терасата. Нека се стичат нагоре. Нека започнат разследването си на терасата, нека оглеждат небето за нападение от въздуха. Той беше тръгнал в обратната посока.
„И още как.“ По всичко личеше, че цялата му кариера е поела в нова посока. Не успяваше да разграничи докрай болката в рамото от чувството на поражение и отчаяние, което го преследваше през последните дни. Не би трябвало да се стига до това — да забива нож в гърба на приятел. Но Талрик преди всичко друго беше верен слуга на Империята.
Освен това беше верен слуга на Рекеф и ако напрегнеше малко въображението си, би могъл да приеме, за успокоение на собствената си съвест, че двете са едно и също нещо.
Беше изчерпал докрай запасите си от енергия по време на битката, затова на първо време трябваше да разчита единствено на меча си. Използването на енергийното жило — проявление на Изкуството на неговия народ и превърнало се в символ на имперските завоевания в очите на завоюваните — бързо изчерпваше физическите сили на използващия го.
Би могъл да остави Ултер на Те Беро и агентите му, но така предателството би прехвърлило личната му граница на допустимост. Ако нещата тръгнеха зле, ако Ултер се беше обградил с още готови за бой подлизурковци или успееше някак да го убие със собствените си ръце, то това навярно би възстановило отчасти равновесието. Оттласна се със стон от стената и тръгна към харема на губернатора. Мисълта, че може да завари Ултер в миг на разюздани старчески страсти, изтръгна от него полуистеричен, полуужасѐн смях.
Слугите, с които се разминаваше, свеждаха уплашено глави, било заради мрачното му изражение, било заради окървавеното рамо. По горните етажи имаше значително раздвижване, през което Талрик премина като призрак, а когато заслиза по стълбите, го обгърна тишина, така внезапно все едно е потопил глава под водата. Тишината го облекчи малко, но не прогони тежестта в главата му, породена от съмнения и чувство за вина.
В служебна стаичка близо до килиите имаше неколцина тъмничари, но Тисамон беше избързал пред групата и когато го настигна, Тиниса можа само да прониже с рапирата си последния, който панически се опитваше да увеличи разстоянието между себе си и богомолкородния. Тисамон стоеше в стаичката зад маса, отрупана с карти за игра и дребни монети, а по пода наоколо му се валяха трупове — досущ като в някоя колегиумска дърворезба, изобразяваща пагубните последици от хазарта. Въпреки доброволното си и във висша степен охотно участие в настоящата мисия, Тиниса изтръпна. Сцената й подейства отрезвяващо с количеството кръв, което вече се беше проляло, и другото, което предстоеше да се пролее тази нощ.